Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
AS snow in summer, and as rain in harvest, so honour is not seemly for a fool.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
As the bird by wandering, as the swallow by flying, so the curse causeless shall not come.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
A whip for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the fool’s back.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Answer not a fool according to his folly, lest thou also be like unto him.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Answer a fool according to his folly, lest he be wise in his own conceit.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
He that sendeth a message by the hand of a fool cutteth off the feet, and drinketh damage.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
The legs of the lame are not equal: so is a parable in the mouth of fools.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
As he that bindeth a stone in a sling, so is he that giveth honour to a fool.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
As a thorn goeth up into the hand of a drunkard, so is a parable in the mouth of fools.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
The great God that formed all things both rewardeth the fool, and rewardeth transgressors.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
As a dog returneth to his vomit, so a fool returneth to his folly.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Seest thou a man wise in his own conceit? there is more hope of a fool than of him.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
The slothful man saith, There is a lion in the way; a lion is in the streets.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
As the door turneth upon his hinges, so doth the slothful upon his bed.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
The slothful hideth his hand in his bosom; it grieveth him to bring it again to his mouth.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
The sluggard is wiser in his own conceit than seven men that can render a reason.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
He that passeth by, and meddleth with strife belonging not to him, is like one that taketh a dog by the ears.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
As a mad man who casteth firebrands, arrows, and death,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
So is the man that deceiveth his neighbour, and saith, Am not I in sport?
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Where no wood is, there the fire goeth out: so where there is no talebearer, the strife ceaseth.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
As coals are to burning coals, and wood to fire; so is a contentious man to kindle strife.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
The words of a talebearer are as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Burning lips and a wicked heart are like a potsherd covered with silver dross.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
He that hateth dissembleth with his lips, and layeth up deceit within him;
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
When he speaketh fair, believe him not: for there are seven abominations in his heart.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Whose hatred is covered by deceit, his wickedness shall be shewed before the whole congregation.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Whoso diggeth a pit shall fall therein: and he that rolleth a stone, it will return upon him.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
A lying tongue hateth those that are afflicted by it; and a flattering mouth worketh ruin.
