Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
As snow in summer, and rain in harvest, so glory is not seemly for a fool.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
As a bird flying to other places, and a sparrow going here or there: so a curse uttered without cause shall come upon a man.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
A whip for a horse, and a snaffle for an ass, and a rod for the back of fools.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Answer not a fool according to his folly, lest thou be made like him.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Answer a fool according to his folly, lest he imagine himself to be wise.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
He that sendeth words by a foolish messenger, is lame of feet and drinketh iniquity.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
As a lame man hath fair legs in vain: so a parable is unseemly in the mouth of fools.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
As he that casteth a stone into the heap of Mercury: so is he that giveth honour to a fool.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
As if a thorn should grow in the hand of a drunkard: so is a parable in the mouth of fools.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Judgment determineth causes: and he that putteth a fool to silence, appeaseth anger.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
As a dog that returneth to his vomit, so is the fool that repeateth his folly.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Hast thou seen a man wise in his own conceit? there shall be more hope of a fool than of him.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
The slothful man saith: There is a lion in the way, and a lioness in the roads.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
As the door turneth upon its hinges, so doth the slothful upon his bed.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
The slothful hideth his hand under his armpit, and it grieveth him to turn it to his mouth.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
The sluggard is wiser in his own conceit, than seven men that speak sentences.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
As he that taketh a dog by the ears, so is he that passeth by in anger, and meddleth with another man’s quarrel.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
As he is guilty that shooteth arrows, and lances unto death:
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
So is the man that hurteth his friend deceitfully: and when he is taken, saith: I did it in jest.
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
When the wood faileth, the fire shall go out: and when the talebearer is taken away, contentions shall cease.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
As coals are to burning coals, and wood to fire, so an angry man stirreth up strife.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
The words of a talebearer are as it were simple, but they reach to the innermost parts of the belly.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Swelling lips joined with a corrupt heart, are like an earthen vessel adorned with silver dross.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
An enemy is known by his lips, when in his heart he entertaineth deceit.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
When he shall speak low, trust him not: because there are seven mischiefs in his heart.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
He that covereth hatred deceitfully, his malice shall be laid open in the public assembly.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
He that diggeth a pit, shall fall into it: and he that rolleth a stone, it shall return to him.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
A deceitful tongue loveth not truth: and a slippery mouth worketh ruin.
