Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Som Sne om Somren og Regn Høsten så lidt hører Ære sig til for en Tåbe.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Som en Spurv i Fart, som en Svale i Flugt så rammer ej Banden mod sagesløs Mand.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Svøbe for Hest, Bidsel for Æsel og Ris for Tåbers Ryg.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Svar ej Tåben efter hans Dårskab, at ikke du selv skal blive som han.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Svar Tåben efter hans Dårskab, at han ikke skal tykkes sig viis.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Den afhugger Fødderne og inddrikker Vold, som sender Bud ved en Tåbe.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Slappe som den lammes Ben er Ordsprog i Tåbers Mund.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Som en, der binder Stenen fast i Slyngen, er den, der hædrer en Tåbe.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Som en Tornekæp, der falder den drukne i Hænde, er Ordsprog i Tåbers Mund.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Som en Skytte, der sårer enhver, som kommer, er den, der lejer en Tåbe og en drukken.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Som en Hund, der vender sig om til sit Spy, er en Tåbe, der gentager Dårskab.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Ser du en Mand, der tykkes sig viis, for en Tåbe er der mere Håb end for ham.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Den lade siger: "Et Rovdyr på Vejen, en Løve ude på Torvene!"
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Døren drejer sig på sit Hængsel, den lade på sit Leje.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Den lade rækker til Fadet, men gider ikke føre Hånden til Munden.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Den lade tykkes sig større Vismand end syv, der har kloge Svar.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Den griber en Hund i Øret, som blander sig i uvedkommende Strid.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Som en vanvittig Mand, der udslynger Gløder, Pile og Død,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
er den, der sviger sin Næste og siger: "Jeg spøger jo kun."
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Er der intet Brænde, går Ilden ud, er der ingen Bagtaler, stilles Trætte.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Trækul til Gløder og Brænde til Ild og trættekær Mand til at optænde Kiv.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Bagtalerens Ord er som Lækkerbidskener, de synker dybt i Legemets Kamre.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Som Sølvovertræk på et Lerkar er ondsindet Hjerte bag glatte Læber.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Avindsmand hykler med Læben, i sit Indre huser han Svig;
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
gør han Røsten venlig, tro ham dog ikke, thi i hans Hjerte er syvfold Gru.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Den, der dølger sit Had med Svig, hans Ondskab kommer frem i Folkets Forsamling.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
I Graven, man graver, falder man selv, af Stenen, man vælter, rammes man selv.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Løgnetunge giver mange Hug, hyklersk Mund volder Fald.
