Притчи 26

1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

١ كَٱلثَّلْجِ فِي ٱلصَّيْفِ وَكَالْمَطَرِ فِي ٱلْحَصَادِ، هَكَذَا ٱلْكَرَامَةُ غَيْرُ لَائِقَةٍ بِٱلْجَاهِلِ.

2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

٢ كَٱلْعُصْفُورِ لِلْفَرَارِ وَكَالسُّنُونَةِ لِلطَّيَرَانِ، كَذَلِكَ لَعْنَةٌ بِلَا سَبَبٍ لَا تَأْتِي.

3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

٣ اَلسَّوْطُ لِلْفَرَسِ وَٱللِّجَامُ لِلْحِمَارِ، وَٱلْعَصَا لِظَهْرِ ٱلْجُهَّالِ.

4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

٤ لَا تُجَاوِبِ ٱلْجَاهِلَ حَسَبَ حَمَاقَتِهِ لِئَلَّا تَعْدِلَهُ أَنْتَ.

5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

٥ جَاوِبِ ٱلْجَاهِلَ حَسَبَ حَمَاقَتِهِ لِئَلَّا يَكُونَ حَكِيمًا فِي عَيْنَيْ نَفْسِهِ.

6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

٦ يَقْطَعُ ٱلرِّجْلَيْنِ، يَشْرَبُ ظُلْمًا، مَنْ يُرْسِلُ كَلَامًا عَنْ يَدِ جَاهِلٍ.

7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

٧ سَاقَا ٱلْأَعْرَجِ مُتَدَلْدِلَتَانِ، وَكَذَا ٱلْمَثَلُ فِي فَمِ ٱلْجُهَّالِ.

8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

٨ كَصُرَّةِ حِجَارَةٍ كَرِيمَةٍ فِي رُجْمَةٍ، هَكَذَا ٱلْمُعْطِي كَرَامَةً لِلْجَاهِلِ.

9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

٩ شَوْكٌ مُرْتَفِعٌ بِيَدِ سَكْرَانٍ، مِثْلُ ٱلْمَثَلِ فِي فَمِ ٱلْجُهَّالِ.

10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

١٠ رَامٍ يَطْعَنُ ٱلْكُلَّ، هَكَذَا مَنْ يَسْتَأْجِرُ ٱلْجَاهِلَ أَوْ يَسْتَأْجِرُ ٱلْمُحْتَالِينَ.

11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

١١ كَمَا يَعُودُ ٱلْكَلْبُ إِلَى قَيْئِهِ، هَكَذَا ٱلْجَاهِلُ يُعِيدُ حَمَاقَتَهُ.

12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

١٢ أَرَأَيْتَ رَجُلًا حَكِيمًا فِي عَيْنَيْ نَفْسِهِ؟ ٱلرَّجَاءُ بِٱلْجَاهِلِ أَكْثَرُ مِنَ ٱلرَّجَاءِ بِهِ.

13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

١٣ قَالَ ٱلْكَسْلَانُ: «ٱلْأَسَدُ فِي ٱلطَّرِيقِ، ٱلشِّبْلُ فِي ٱلشَّوَارِعِ!».

14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

١٤ اَلْبَابُ يَدُورُ عَلَى صَائِرِهِ، وَٱلْكَسْلَانُ عَلَى فِرَاشِهِ.

15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

١٥ اَلْكَسْلَانُ يُخْفِي يَدَهُ فِي ٱلصَّحْفَةِ، وَيَشُقُّ عَلَيْهِ أَنْ يَرُدَّهَا إِلَى فَمِهِ.

16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

١٦ اَلْكَسْلَانُ أَوْفَرُ حِكْمَةً فِي عَيْنَيْ نَفْسِهِ مِنَ ٱلسَّبْعَةِ ٱلْمُجِيبِينَ بِعَقْلٍ.

17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

١٧ كَمُمْسِكٍ أُذُنَيْ كَلْبٍ، هَكَذَا مَنْ يَعْبُرُ وَيَتَعَرَّضُ لِمُشَاجَرَةٍ لَا تَعْنِيهِ.

18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

١٨ مِثْلُ ٱلْمَجْنُونِ ٱلَّذِي يَرْمِي نَارًا وَسِهَامًا وَمَوْتًا،

19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

١٩ هَكَذَا ٱلرَّجُلُ ٱلْخَادِعُ قَرِيبَهُ وَيَقُولُ: «أَلَمْ أَلْعَبْ أَنَا!».

20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

٢٠ بِعَدَمِ ٱلْحَطَبِ تَنْطَفِئُ ٱلنَّارُ، وَحَيْثُ لَا نَمَّامَ يَهْدَأُ ٱلْخِصَامُ.

21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

٢١ فَحْمٌ لِلْجَمْرِ وَحَطَبٌ لِلنَّارِ، هَكَذَا ٱلرَّجُلُ ٱلْمُخَاصِمُ لِتَهْيِيجِ ٱلنِّزَاعِ.

22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

٢٢ كَلَامُ ٱلنَّمَّامِ مِثْلُ لُقَمٍ حُلْوَةٍ فَيَنْزِلُ إِلَى مَخَادِعِ ٱلْبَطْنِ.

23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

٢٣ فِضَّةُ زَغَلٍ تُغَشِّي شَقْفَةً، هَكَذَا ٱلشَّفَتَانِ ٱلْمُتَوَقِّدَتَانِ وَٱلْقَلْبُ ٱلشِّرِّيرُ.

24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

٢٤ بِشَفَتَيْهِ يَتَنَكَّرُ ٱلْمُبْغِضُ، وَفِي جَوْفِهِ يَضَعُ غِشًّا.

25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

٢٥ إِذَا حَسَّنَ صَوْتَهُ فَلَا تَأْتَمِنْهُ، لِأَنَّ فِي قَلْبِهِ سَبْعَ رَجَاسَاتٍ.

26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

٢٦ مَنْ يُغَطِّي بُغْضَةً بِمَكْرٍ، يَكْشِفُ خُبْثَهُ بَيْنَ ٱلْجَمَاعَةِ.

27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

٢٧ مَنْ يَحْفِرُ حُفْرَةً يَسْقُطُ فِيهَا، وَمَنْ يُدَحْرِجُ حَجَرًا يَرْجِعُ عَلَيْهِ.

28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

٢٨ اَللِّسَانُ ٱلْكَاذِبُ يُبْغِضُ مُنْسَحِقِيهِ، وَٱلْفَمُ ٱلْمَلِقُ يُعِدُّ خَرَابًا.