Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
І оце Соломо́нові при́повісті, що зібрали люди Єзекі́ї, Юдиного царя.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
Слава Божа — щоб справу схова́ти, а слава царів — щоб розві́дати справу.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
Небо висо́кістю, і земля глибино́ю, і серце царі́в — недосліди́мі.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Як відкинути жу́жель від срі́бла, то золотаре́ві виходить посу́дина, —
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
коли віддалити безбожного з-перед обличчя царе́вого, то справедливістю міцно поста́виться трон його.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Перед царем не пиша́йся, а на місці великих не стій,
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
бо ліпше, як скажуть тобі: „Ходи вище сюди!“аніж тебе зни́зити перед шляхе́тним, що бачили очі твої.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Не спіши́ся ставати до по́зову, бо що́ будеш робити в кінці його, як тебе засоро́мить твій ближній?
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Судися за сварку свою з своїм ближнім, але не виявляй таємни́ці іншого,
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
щоб тебе не обра́зив, хто слухати буде, і щоб не вернулась на тебе обмо́ва твоя́.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
Золоті яблука на срібнім таре́лі — це слово, прока́зане ча́су свого́.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
Золотая сере́жка й оздоба зо щи́рого золота — це мудрий карта́ч для уважного уха.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
Немов снігова́ прохоло́да в день жнив — посол вірний для тих, хто його посилає, і він душу пана свого оживля́є.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
Хмари та вітер, а немає дощу це люди́на, що чва́ниться да́ром, та його не дає.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
Воло́дар зм'я́кшується терпели́вістю, а м'яке́нький язик ломить кістку.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Якщо мед ти знайшов, то спожий, скільки до́сить тобі, щоб ним не переси́титися та не звернути.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Здержуй но́гу свою від дому твого товариша, щоб тобою він не переси́тивсь, і не зненави́дів тебе.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
Молот, і меч, і гостра стріла́ — люди́на, що говорить на ближнього свого, як свідок брехливий.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
Гнилий зуб та кульга́ва нога — це наді́я на зрадли́вого радника в день твого у́тиску.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
Що здіймати одежу холодного дня, що лити о́цет на со́ду, — це — співати пісні серцю засмученому.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
Якщо голодує твій ворог — нагодуй його хлібом, а як спра́гнений він — водою напі́й ти його,
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
бо цим пригорта́єш ти жар на його го́лову, і Господь надолу́жить тобі!
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
Вітер північний народжує дощ, а таємний язик — сердите обличчя.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Ліпше жити в куті́ на даху́, ніж з сварливою жінкою в спільному домі.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
Добра звістка з далекого кра́ю — це холодна водиця на спра́гнену душу.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
Джерело́ скаламу́чене чи зіпсутий поті́к — це праведний, що схиляється перед безбожним.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
Їсти меду багато — не добре, так досліджувати власну славу — не слава.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
Люди́на, що стри́му немає для духу свого, — це зруйно́ване місто без му́ру.
