Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
I ovo su prièe Solomunove koje sabraše ljudi Jezekije cara Judina.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
Slava je Božija skrivati stvar, a slava je carska istraživati stvar.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
Visina nebu i dubina zemlji i srce carevima ne može se dosegnuti.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Uzmi od srebra trosku, i izaæi æe livcu zaklad.
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
Uzmi bezbožnika ispred cara, i utvrdiæe se pravdom prijesto njegov.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Ne velièaj se pred carem i ne staj na mjesto gdje stoje vlastelji.
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
Jer je bolje da ti se kaže: hodi gore, nego da te ponize pred knezom da vidiš svojim oèima.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Ne idi odmah da se preš, gledaj šta bi èinio napošljetku ako bi te osramotio bližnji tvoj.
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Raspravi stvar svoju s bližnjim svojim, ali tuðe tajne ne otkrivaj,
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
Da te ne bi psovao ko èuje, i sramota tvoja da ne bi ostala na tebi.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
Zlatne jabuke u srebrnijem sudima jesu zgodne rijeèi.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
Zlatna je grivna i nakit od najboljega zlata mudri karaè onome koji sluša.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
Vjeran je poslanik kao studen šnježna o žetvi onima koji ga pošlju, i rashlaðuje dušu svojim gospodarima.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
Ko se hvali darom lažnijem, on je kao oblaci i vjetar bez dažda.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
Strpljenjem se ublažava knez, i mek jezik lomi kosti.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Kad naðeš med, jedi koliko ti je dosta, da ne bi najedavši ga se izbljuvao ga.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Rijetko neka ti noga stupa u kuæu bližnjega tvojega, da ne bi nasitivši se tebe omrzao na te.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
Ko god govori lažno svjedoèanstvo na bližnjega svojega, on je kao malj i maè i oštra strijela.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
Uzdanje je u nevjernika u nevolji zub slomljen i noga uganuta.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
Ko pjeva pjesme žalosnom srcu, on je kao onaj koji svlaèi haljinu na zimi, i kao ocat na salitru.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
Ako je gladan nenavidnik tvoj, nahrani ga hljeba, i ako je žedan, napoj ga vode.
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
Jer æeš živo ugljevlje zgrnuti na glavu njegovu, i Gospod æe ti platiti.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
Sjeverni vjetar nosi dažd, a potajni jezik lice srdito.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Bolje je sjedjeti u uglu od krova nego sa ženom svadljivom u kuæi zajednièkoj.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
Dobar je glas iz daljne zemlje kao studena voda žednoj duši.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
Pravednik koji pada pred bezbožnikom jest kao izvor nogama zamuæen i kao studenac pokvaren.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
Jesti mnogo meda nije dobro, i istraživati slavu nije slavno.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
Ko nema vlasti nad duhom svojim, on je grad razvaljen bez zidova.
