Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
Dette er og ordtøke av Salomo, og mennerne åt Hizkia, kongen i Juda, hev samla deim.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
Guds æra er å dylja ei sak, og kongars æra å granska ei sak.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
Himmel-høgd og jord-dypt og konge-hjarto kann ingen granska ut.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Burt med slagget or sylvet! So fær gullsmeden ei skål av det.
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
Burt med gudlaus mann frå kongen! So vert hans kongsstol fast ved rettferd.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Briska deg ikkje for kongen, og stell deg ikkje på storfolks plass.
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
For betre er at dei segjer med deg: «Stig her upp!» Enn at du vert nedflutt for augo på fyrsten. Kva so augo dine hev set.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Ver ikkje for snar til å reisa sak; for kva vil du gjera til slutt, når motparten gjer deg til skammar?
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Før di sak med grannen din, men ber ikkje ut ein annan manns løyndom,
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
For elles vil den som høyrer det, skjella deg ut, og du vil alltid få låkt ord på deg.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
Som eple av gull i skåler av sylv er eit ord som ein talar i rette tid.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
Som ein gullring i øyra og sylgja av gull er ein vismann som refser for høyrande øyra.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
Som svalande snø ein skurdonne-dag er ein tru bodberar for deim som sender han, han kveikjer sjæli åt herren sin.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
Som skyer og vind utan regn er ein mann som kyter av gåvor han ikkje gjev.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
Tolmod fær domaren yvertald, og den linne tunga bryt bein.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Finn du honning, so et det du treng, so du ikkje vert ovmett og spyr han ut.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Set sjeldan din fot i huset åt grannen, so han ikkje vert leid deg og hatar deg.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
Hamar og sverd og kvasse pil er den som vitnar falskt mot sin næste.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
Som roti tonn og ustød fot, so er lit til utru mann på trengselsdagen.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
Som kastar du klædi ein frostdag, som eddik på natron, so er den som syng visor for sorgfullt hjarta.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
Er din fiend’ svolten, gjev honom mat, er han tyrst, so gjev honom drikka.
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
For då hopar du gloande kol på hovudet hans, og Herren skal løna deg att for det.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
Nordanvind føder regn, og ei kviskrande tunga sure andlit.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Betre å bu i ei krå på taket enn ha sams hus med trættekjær kvinna.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
Som friske vatnet for den trøytte, so er god tidend frå eit land langt burte.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
Som gruggi kjelda og ein utskjemd brunn, so er rettferdig mann som vinglar medan gudlaus ser det.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
Eta for mykje honning er ikkje godt, men å granska det vandaste er ei æra.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
Som ein by med murarne brotne og burte er mannen som ikkje kann styra sin hug.
