< Притчи 25 >

1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
Ama'i Solomoni knare antahi'zamofo naneke, Juda vahe kini ne' Hezekia eriza vahe'mo'za eri'za krente'naza naneke.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
Ra Anumzamo'a rama'a zama antahizama'afi erifrakinegu, ra agi nemune. Hagi kinimo'a anama fraki'nea zama hakeno erifore nehigeta, agrira ra agi'a amita husga nehune.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
Monamo onagamu me'geno, mopamo'a ufenkamu megeta antahita keta nosunankino, e'inahukna kante kini vahe'mokizmi antahintahizmia tagra antahita keta osugahune.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Silvama kre'za eri avusese hazageno, knare'ma hige'za anantetira zago'amo mareri zantamina tro nehaze.
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
Kefo avu'ava'ma hanaza vahe'ma kini ne'mofo kumapinti'ma zamahenati atresazana, agrama kegavama hu'nea kuma'mo'a, hanavetino fatgo huno megahie.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Kini ne' avure'ma emanisunka, nagra ra vahe'mani'noe hunka kavufga ra nosunka, zamagine vahe'mokizmi tratera eomanio.
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
Akoheno mani'nenkeno kema huno avrenagamute zamo knarera hu'neanki, agine vahe'mofo avufima hugantesigenka anama mani'nenana tra'ma atrenka urami zamo'a kagaze hugahianki, antahinka kenka huntenka fatgoza huo.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Ame hunka naneke hu tratera magomofona avrentenka kehara huonto. Na'ankure tava'onkare'ma mani'naza vahe'mo'za, ana nanekeka'ama eriama hu'za kazeri kagazema hanazana, atuparega na'a kagra hugahane?
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Kagrama tava'onkare'ma nemanisimo'enema ke ha'ma nehanunka, mago'mofo oku'a avu'ava'amofo nanekea hu amara osuo.
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
Henka'ama vahe'mo'za antahisu'za, fraki'za hazankea kagra franokine huge, kazeri kagaze nehu'za mika zupa antahi haviza hugante vava hugahaze.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
Hagi vahe'mo'ma knare antahi'zama kna fatgo'are'ma hu'ama'ma hanigeno'a, ana ke'mo'a golire tro hunte'naza epoli zafa ragamo silva zuompafi meankna hu'ne.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
Knare antahi'zanteti'ma azeri fatgoma nehanigeno agesa anteno antahisimo'a, golire tro hunte'naza avasaseza agesafi anteankna hu'ne.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
Kema erino esia ne'mo'ma, ome huo huno huntesigeno esia kema eme fatgo huno anankema hu ne'mo'a, hozafinti neza hamare knare ata ko'mo rufru hiankna nehigeno, kva'amofo agu'amo'a fru nehie.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
Mago vaheku'ma museza kamigahue huno'ma avufga ra hu kazigati huvempa hunteteno, anazama omisia vahe'mo'a, ko aruku zaho e'nerino hampo ko atuno hanintiri huteno, kora oriankna nehie.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
Hagi ame hunka krimpama ohe'zamo'a, kva vahera rimpa azerifru hunka, kagrarega avrentegahane. Ante fru hunka hukemo'a, ha' frama hu'zana mika azeri agateregahane.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Tume'mofo tima'amo'a haga hu'neanki, nenenunka avamente no, rama'a nesanana amu'atigahane.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Tava'onkare'ma nemanisimofo nontera hakare zupa vuvava osuo, anama hanankeno'a musema huno'ma negavreanknara osugosianki, avesra hugantegahie.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
Tava'onkarema nemanisimofoma havigema huntenka, agenkema hanana zamo'a, kumpa knonu aheankna nehunka, kazinteti avufgama akafriankna nehunka, keve aheankna hugahane.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
Kagrama kaza osuga vahe'ma antahinemisankeno havi knama esigeno'a, naza hugahiema hananana, ave'neneno ata negrifi ne'zama neankna nehunka, agamo haviza hu'nea ne'mo revazamu revazamu huno viankna hugahane.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
Vahe'mo'ma asunku zampima mani'nenigenka muse zagamema hananana, ana asunku zampi mani'nea vahe'mofona, zasi knafi nakreku'a zafi atreankna nehunka, aka tinu avufga taga hu'nefi tagi atreankna hugahane.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
Ha' vahekamofoma aga'zanku'ma nehanigenka ne'zama nesia zana neminka, tinku'ma avenesinigenka tina amigeno neno.
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
E'inahu'ma hanankeno'a, teve tankanuza asenifi hampagenteankna hanankeno, agra'a havi avu'ava zama'agura agaze nehanigeno, Ra Anumzamo'a mizana kamigahie.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
Vahe'ma amefiga ke'ma hu kemo'a, noti (north) kazigati zaho'mo ko atufeno eankna huno, ana vahe'mofontera arimpa ahe'za erino esigeno, avugosamo'a zahe hugahie.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Fegi'a anaga nomote kagraku manizamo'a, nogu'afima kehakarema nehia a'enema manizana agaterene.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
Afete kumateti knare'zamofo agenkema egeno antahizamo'a, tinku avesinere zasi ti amigeno neankna nehie.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
Fatgo ne'mo'ma kefo avu'ava ene ne'ma, avaririno kefo avu'ava'ma ome haniana, knare tinkerifi agamunke timo ufreno eri haviza hiankna hugahie.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
Vahe'mo'ma ra'ma'a tumerima ne'zamo'a, knarera osu'ne. Vahe'mo'ma agra'a ra agima eri'zanku'ma mraguzamati'zamo'a, knarera osu'ne.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
Iza'o, rimpa aka he'zama azeri aravama ohesiana, mago ra kuma'mofo have keginamo fragu vaziramiankna hugahie.

< Притчи 25 >