Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
| גַּם־אֵלֶּה מִשְׁלֵי שְׁלֹמֹה אֲשֶׁר הֶעְתִּיקוּ אַנְשֵׁי ׀ חִזְקִיָּה מֶֽלֶךְ־יְהוּדָֽה׃ |
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
| כְּבֹד אֱלֹהִים הַסְתֵּר דָּבָר וּכְבֹד מְלָכִים חֲקֹר דָּבָֽר׃ |
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
| שָׁמַיִם לָרוּם וָאָרֶץ לָעֹמֶק וְלֵב מְלָכִים אֵין חֵֽקֶר׃ |
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
| הָגוֹ סִיגִים מִכָּסֶף וַיֵּצֵא לַצֹּרֵף כֶּֽלִי׃ |
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
| הָגוֹ רָשָׁע לִפְנֵי־מֶלֶךְ וְיִכּוֹן בַּצֶּדֶק כִּסְאֽוֹ׃ |
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
| אַל־תִּתְהַדַּר לִפְנֵי־מֶלֶךְ וּבִמְקוֹם גְּדֹלִים אַֽל־תַּעֲמֹֽד׃ |
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
| כִּי טוֹב אֲמָר־לְךָ עֲֽלֵה הֵנָּה מֵֽהַשְׁפִּילְךָ לִפְנֵי נָדִיב אֲשֶׁר רָאוּ עֵינֶֽיךָ׃ |
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
| אַל־תֵּצֵא לָרִב מַהֵר פֶּן מַה־תַּעֲשֶׂה בְּאַחֲרִיתָהּ בְּהַכְלִים אֹתְךָ רֵעֶֽךָ׃ |
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
| רִֽיבְךָ רִיב אֶת־רֵעֶךָ וְסוֹד אַחֵר אַל־תְּגָֽל׃ |
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
| פֶּֽן־יְחַסֶּדְךָ שֹׁמֵעַ וְדִבָּתְךָ לֹא תָשֽׁוּב׃ |
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
| תַּפּוּחֵי זָהָב בְּמַשְׂכִּיּוֹת כָּסֶף דָּבָר דָּבֻר עַל־אָפְנָֽיו׃ |
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
| נֶזֶם זָהָב וַחֲלִי־כָתֶם מוֹכִיחַ חָכָם עַל־אֹזֶן שֹׁמָֽעַת׃ |
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
| כְּצִנַּת־שֶׁלֶג ׀ בְּיוֹם קָצִיר צִיר נֶאֱמָן לְשֹׁלְחָיו וְנֶפֶשׁ אֲדֹנָיו יָשִֽׁיב׃ |
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
| נְשִׂיאִים וְרוּחַ וְגֶשֶׁם אָיִן אִישׁ מִתְהַלֵּל בְּמַתַּת־שָֽׁקֶר׃ |
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
| בְּאֹרֶךְ אַפַּיִם יְפֻתֶּה קָצִין וְלָשׁוֹן רַכָּה תִּשְׁבָּר־גָּֽרֶם׃ |
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
| דְּבַשׁ מָצָאתָ אֱכֹל דַּיֶּךָּ פֶּן־תִּשְׂבָּעֶנּוּ וַהֲקֵֽאתֽוֹ׃ |
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
| הֹקַר רַגְלְךָ מִבֵּית רֵעֶךָ פֶּן־יִשְׂבָּעֲךָ וּשְׂנֵאֶֽךָ׃ |
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
| מֵפִיץ וְחֶרֶב וְחֵץ שָׁנוּן אִישׁ עֹנֶה בְרֵעֵהוּ עֵד שָֽׁקֶר׃ |
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
| שֵׁן רֹעָה וְרֶגֶל מוּעָדֶת מִבְטָח בּוֹגֵד בְּיוֹם צָרֽ͏ָה׃ |
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
| מַעֲדֶה בֶּגֶד ׀ בְּיוֹם קָרָה חֹמֶץ עַל־נָתֶר וְשָׁר בַּשִּׁרִים עַל לֶב־רָֽע׃ |
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
| אִם־רָעֵב שֹׂנַאֲךָ הַאֲכִלֵהוּ לָחֶם וְאִם־צָמֵא הַשְׁקֵהוּ מָֽיִם׃ |
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
| כִּי גֶֽחָלִים אַתָּה חֹתֶה עַל־רֹאשׁוֹ וֽ͏ַיהוָה יְשַׁלֶּם־לָֽךְ׃ |
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
| רוּחַ צָפוֹן תְּחוֹלֵֽל גָּשֶׁם וּפָנִים נִזְעָמִים לְשׁוֹן סָֽתֶר׃ |
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
| טוֹב שֶׁבֶת עַל־פִּנַּת־גָּג מֵאֵשֶׁת מדונים מִדְיָנִים וּבֵית חָֽבֶר׃ |
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
| מַיִם קָרִים עַל־נֶפֶשׁ עֲיֵפָה וּשְׁמוּעָה טוֹבָה מֵאֶרֶץ מֶרְחָֽק׃ |
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
| מַעְיָן נִרְפָּשׂ וּמָקוֹר מָשְׁחָת צַדִּיק מָט לִפְנֵֽי־רָשָֽׁע׃ |
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
| אָכֹל דְּבַשׁ הַרְבּוֹת לֹא־טוֹב וְחֵקֶר כְּבֹדָם כָּבֽוֹד׃ |
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
| עִיר פְּרוּצָה אֵין חוֹמָה אִישׁ אֲשֶׁר אֵין מַעְצָר לְרוּחֽוֹ׃ |
