Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
These also are proverbs of Solomon, which the men of Hezekiah king of Judah copied out.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
It is the glory of God to conceal a thing: but the glory of kings is to search out a matter.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
The heaven for height, and the earth for depth, and the heart of kings is unsearchable.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Take away the dross from the silver, and there cometh forth a vessel for the finer:
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
Take away the wicked [from] before the king, and his throne shall be established in righteousness.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Put not thyself forward in the presence of the king, and stand not in the place of great men:
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
For better is it that it be said unto thee, Come up hither; than that thou shouldest be put lower in the presence of the prince, whom thine eyes have seen.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Go not forth hastily to strive, lest [thou know not] what to do in the end thereof, when thy neighbour hath put thee to shame.
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Debate thy cause with thy neighbour [himself], and disclose not the secret of another:
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
Lest he that heareth it revile thee, and thine infamy turn not away.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
A word fitly spoken is [like] apples of gold in baskets of silver.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
[As] an earring of gold, and an ornament of fine gold, [so is] a wise reprover upon an obedient ear.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
As the cold of snow in the time of harvest, [so is] a faithful messenger to them that send him; for he refresheth the soul of his masters.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
[As] clouds and wind without rain, [so is] he that boasteth himself of his gifts falsely.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
By long forbearing is a ruler persuaded, and a soft tongue breaketh the bone.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Hast thou found honey? eat so much as is sufficient for thee; lest thou be filled therewith, and vomit it.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Let thy foot be seldom in thy neighbour’s house; lest he be weary of thee, and hate thee.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
A man that beareth false witness against his neighbour is a maul, and a sword, and a sharp arrow.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
Confidence in an unfaithful man in time of trouble is [like] a broken tooth, and a foot out of joint.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
[As] one that taketh off a garment in cold weather, [and as] vinegar upon nitre, so is he that singeth songs to an heavy heart.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
If thine enemy be hungry, give him bread to eat; and if he be thirsty, give him water to drink:
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
For thou shalt heap coals of fire upon his head, and the LORD shall reward thee.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
The north wind bringeth forth rain: so doth a backbiting tongue an angry countenance.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
It is better to dwell in the comer of the housetop, than with a contentious woman in a wide house.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
[As] cold waters to a thirsty soul, so is good news from a far country.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
[As] a troubled fountain, and a corrupted spring, [so is] a righteous man that giveth way before the wicked.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
It is not good to eat much honey: so [for men] to search out their own glory is [not] glory.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
He whose spirit is without restraint is [like] a city that is broken down and hath no wall.
