Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
These also are proverbs of Solomon, which the men of Hezekiah, king of Judah, collected.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
It is the glory of God to conceal a thing; But it is the glory of kings to search out a matter.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
As the heavens for their height, And as the earth for its depth, So is the heart of kings unsearchable!
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Take away the dross from the silver, And there will come forth a vessel for the founder;
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
Take away the wicked man from the presence of the king, And his throne will be established by righteousness.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Put not thyself forth in the presence of the king, Nor set thyself in the place of the great;
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
For better is it that one should say to thee, “Come up hither!” Than that he should put thee in a lower place, In the presence of the prince whom thine eyes behold.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Go not forth hastily to engage in a suit, Lest thou know not what to do in the end of it, When thine adversary hath put thee to shame.
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Maintain thy cause with thine adversary, But reveal not another's secret;
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
Lest he that heareth it put thee to shame, And thy infamy depart not from thee.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
A word spoken in season Is like apples of gold in figured-work of silver.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
As a ring of gold, and an ornament of fine gold, So is a wise reprover to an attentive ear.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
As the cold of snow in the time of harvest, So is a faithful messenger to them that send him; For he refresheth the spirit of his masters.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
As clouds and wind without rain, So is the man that boasteth falsely of giving.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
By long forbearing is a prince appeased; And a soft tongue breaketh bones.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Hast thou found honey? eat what is sufficient for thee, Lest thou be surfeited with it, and vomit it up.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Let thy foot be seldom in the house of thy friend, Lest he be surfeited with thee and hate thee.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
A battle-hammer, and a sword, and a sharp arrow, Is the man who beareth false witness against his neighbor.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
As a broken tooth, and a wavering foot, So is trust in an unfaithful man in time of trouble.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
As he that taketh off a garment on a cold day, As vinegar upon nitre, So is he that singeth songs to a heavy heart.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
If thine enemy be hungry, give him bread to eat; And if he be thirsty, give him water to drink;
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
For thou wilt heap coals of fire upon his head, And the LORD will reward thee.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
As the north wind bringeth forth rain, So a backbiting tongue maketh an angry countenance.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Better is it to dwell in a corner of the housetop, Than with a quarrelsome woman in a large house.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
As cold water to the thirsty, So is good news from a far country.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
As a troubled fountain, and as a corrupted spring, So is a righteous man falling before the wicked.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
To eat much honey is not good; So the search of high things is weariness.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
As a city broken through and without a wall, So is he that hath no rule over his spirit.
