Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
Jaké i tato jsou přísloví Šalomounova, kteráž shromáždili muži Ezechiáše, krále Judského:
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
Sláva Boží jest skrývati věc, ale sláva králů zpytovati věc.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
Vysokosti nebes, a hlubokosti země, a srdce králů není žádného vystižení.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Jako když bys odjal trůsku od stříbra, ukáže se slevači nádoba čistá:
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
Tak když odejmeš bezbožného od oblíčeje králova, tedy utvrzen bude v spravedlnosti trůn jeho.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Nestavěj se za znamenitého před králem, a na místě velikých nestůj.
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
Nebo lépe jest, aťby řečeno bylo: Vstup sem, nežli abys snížen byl před knížetem; což vídávají oči tvé.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Nevcházej v svár kvapně, tak abys naposledy něčeho se nedopustil, kdyby tě zahanbil bližní tvůj.
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Srovnej při svou s bližním svým, a tajné věci jiného nevyjevuj,
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
Aťby lehkosti neučinil ten, kdož by to slyšel, až by i zlá pověst tvá nemohla jíti nazpět.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
Jablka zlatá s řezbami stříbrnými jest slovo propověděné případně.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
Náušnice zlatá a ozdoba z ryzího zlata jest trestatel moudrý u toho, jenž poslouchá.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
Jako studenost sněžná v čas žně, tak jest posel věrný těm, kteříž jej posílají; nebo duši pánů svých očerstvuje.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
Jako oblakové a vítr bez deště, tak člověk, kterýž se chlubí darem lživým.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
Snášelivostí nakloněn bývá vývoda, a jazyk měkký láme kosti.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Nalezneš-li med, jez, pokudž by dosti bylo tobě, abys snad nasycen jsa jím, nevyvrátil ho.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Zdržuj nohu svou od domu bližního svého, aby syt jsa tebe, neměl tě v nenávisti.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
Kladivo a meč a střela ostrá jest každý, kdož mluví falešné svědectví proti bližnímu svému.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
Zub vylomený a noha vytknutá jest doufání v převráceném v den úzkosti.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
Jako ten, kdož svláčí oděv v čas zimy, a ocet lije k sanitru, tak kdož zpívá písničky srdci smutnému.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
Jestliže by lačněl ten, jenž tě nenávidí, nakrm jej chlebem, a žíznil-li by, napoj jej vodou.
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
Nebo uhlí řeřavé shromáždíš na hlavu jeho, a Hospodin odplatí tobě.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
Vítr půlnoční zplozuje déšť, a tvář hněvivá jazyk tajně utrhající.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Lépe jest bydliti v koutě na střeše, nežli s ženou svárlivou v domě společném.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
Voda studená duši ustalé jest novina dobrá z země daleké.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
Studnice nohami zakalená a pramen zkažený jest spravedlivý z místa svého před bezbožným vystrčený.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
Jísti mnoho medu není dobře; tak zpytování slávy jejich není slavné.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
Město rozbořené beze zdi jest muž, kterýž nemá moci nad duchem svým.
