Притчи 25
1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
I ovo su mudre izreke Salomonove; sabrali ih ljudi Ezekije, kralja judejskog.
2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
Slava je Božja sakrivati stvar, a slava kraljevska istraživati je.
3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
Neistražljivo je nebo u visinu, zemlja u dubinu i srce kraljevsko.
4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
Ukloni trosku od srebra, i uspjet će posao zlataru.
5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
Ukloni opakoga ispred kralja, i utvrdit će se pravicom prijestol njegov.
6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
Ne veličaj se pred kraljem i ne sjedaj na mjesto velikaško,
7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
jer je bolje da ti se kaže: “Popni se gore” nego da te ponize pred odličnikom.
8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
Što su ti oči vidjele ne iznosi prebrzo na raspru; jer što ćeš učiniti na koncu kad te opovrgne bližnji tvoj?
9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
Kad si u parbi s bližnjim svojim, ne otkrivaj tuđe tajne,
10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
da te ne izgrdi tko čuje i da ti se kleveta ne vrati.
11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
Riječi kazane u pravo vrijeme zlatne su jabuke u srebrnim posudama.
12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
Mudrac koji kori uhu je poslušnu zlatan prsten i ogrlica od tanka zlata.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
Vjeran je glasnik onomu tko ga šalje kao ledena studen u doba žetve: on krijepi dušu svoga gospodara.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
Tko se diči lažljivim darom, on je kao oblak i vjetar bez kiše.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
Strpljivošću se ublažava sudac, mek jezik i kosti lomi.
16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
Kad naiđeš na med, jedi umjereno, kako se ne bi prejeo i pojedeno izbljuvao.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
Rijetko zalazi u kuću bližnjega svoga, da te se ne zasiti i ne zamrzi na te.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
Čovjek koji svjedoči lažno na bližnjega svoga on je kao bojni malj i mač i oštra strijela.
19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
Uzdanje u bezbožnika na dan nevolje - krnjav je zub i noga klecava.
20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
Kao onaj koji skida haljinu u zimski dan ili ocat lije na ranu, takav je onaj tko pjeva pjesmu turobnu srcu.
21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
Ako je gladan neprijatelj tvoj, nahrani ga kruhom, i ako je žedan, napoji ga vodom.
22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
Jer mu zgrćeš ugljevlje na glavu i Jahve će ti platiti.
23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
Sjeverni vjetar donosi dažd, a himben jezik srdito lice.
24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
Bolje je stanovati pod rubom krova nego u zajedničkoj kući sa ženom svadljivom.
25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
Kao studena voda žednu grlu, takva je dobra vijest iz zemlje daleke.
26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
Kao zatrpan izvor i vrelo zamućeno, takav je pravednik koji kleca pred opakim.
27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
Jesti mnogo meda nije dobro niti tražiti pretjerane časti.
28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
Grad razvaljen i bez zidova - takav je čovjek koji nema vlasti nad sobom.
