Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Яманларға рәшк қилма, Улар билән барди-кәлди қилишни арзу қилма;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Чүнки уларниң көңли зораванлиқнила ойлар; Уларниң ағзи азар йәткүзүшни сөзләр.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Аилә болса даналиқ асасида бәрпа қилинар; Чүшиниш билән мустәһкәмлинәр.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Билим билән өйниң ханилири һәр хил қиммәтлик, есил гөһәрләргә толдурулар.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Дана адәм зор күчкә егидур; Билими бар адәм қудритини ашурар.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Пухта несиһәтләр билән җәң қилғин; Ғәлибә болса Бирдин-бир Улуқ Мәслиһәтчи билән болар.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Даналиқ әқилсиз адәмгә нисбәтән толиму егиз, чүшиниксиздур; [Чоңлар] шәһәр дәрвазиси алдиға жиғилғанда у зуван ачалмас.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Әскиликни нийәтлигән адәм «сүйқәстчи» атилар.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Ахмақлиқтин болған нийәт гунадур; Һакавур киши адәмләргә жиркиничликтур.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Бешиңға еғир күн чүшкәндә җасарәтсиз болсаң, Күчсиз һесаплинисән.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
[Сәвәпсиз] өлүмгә тартилғанларни қутқузғин; Боғузлиниш хәвпидә турғанлардин ярдәм қолуңни тартма;
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Әгәр сән: «Бу иштин хәвиримиз йоқтур» десәң, Һәр адәмниң көңлини таразиға Салғучи буни көрмәсму? Җениңни һаят Сақлиғучи уни билмәсму? У һәр бир инсан балсиниң өз қилғанлири бойичә уларниң өзигә яндурмасму?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
И оғлум, һәсәл [тапсаң] истимал қил, у яхшидур. Һәрә көнигидин алған һәсәл болса татлиқ тетийду;
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Даналиқ билән тонушсаң, уму көңлүңгә шуниңдәк болар; Уни тапқиниңда җәзмән яхши көридиған күнүң болиду, Арзу-үмүтүң бекарға кәтмәс.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
И рәзил адәм, һәққанийниң өйигә йошурун һуҗум қилишни күтмә, Униң туралғусини булиғучи болма!
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Чүнки һәққаний йәттә қетим жиқилип чүшәр, Бирақ ахири йәнә орнидин турар. Лекин рәзил киши күлпәт ичигә путлишип чүшәр.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Рәқибиң жиқилип кәтсә хуш болуп кәтмә, Дүшминиң путлишип чүшсә шатланма;
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Пәрвәрдигар буни көргәндә, Бу қилиғиңни яхши көрмәй, Бәлким ғәзивини рәқибиңгә чүшүрмәслиги мүмкин.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Яманлар [раваҗ тапса], беарам болуп кәтмә; Рәзилләргә рәшк қилма.
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Чүнки яманларниң келәчики йоқтур, Униң чириғиму өчүрүләр.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
И оғлум, Пәрвәрдигардин қорққин, падишаниму һөрмәт қил. Қутратқучилар билән арилашма.
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
Бундақ кишиләргә келидиған балаю-апәт уштумтут болар, [Пәрвәрдигар билән падишаниң] уларни қандақ йоқитидиғанлиғини биләмсән?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Буларму ақиланиләрниң сөзлиридур: — Сот қилғанда бир тәрәпкә ян бесиш қәтъий болмас.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Җинайәтчигә: «Әйипсиз сән» дәп һөкүм чиқарған кишигә, Хәлиқләр ләнәт ейтар; Әл-жутлар униңдин нәпрәтлинәр.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Бирақ улар җинайәтчиниң гунайини ечип ташлиған кишидин хурсән болар, Улар униңға бәхит-саадәт тилишәр.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Дурус җавап бәргүчи, Гояки кишиниң ләвлиригә сөйгүчидур.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Авал сиртта ишлириңниң йолини һазирлап, Етиз-ериқлириңни тәйярла, Андин өйүңни салғин.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Йеқиниңға қарши асассиз гувалиқ қилма; Ағзиңдин һеч ялғанчилиқ чиқарма.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
«У маңа қандақ қилған болса, мәнму униңға шундақ қилимән, Униң маңа қилғинини өзигә яндуримән», дегүчи болма.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Мән һорунниң етизлиғидин өттим, Әқилсизниң үзүмзарлиғи йенидин маңдим,
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
Мана, һәр йеридин тикәнләр өсүп чиққан, Хохилар йәр йүзини бесип кәткән, Қоруқ теми өрүлүп кәткән!
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Уларни көргәч, убдан ойландим; Көргинимдин савақ алдим: —
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Сән: «Йәнә бирдәм көзүмни жумувалай, Йәнә бирдәм ухливалай, Йәнә бирдәм пут-қолумни алмап йетивалай» — десәң,
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
Намратлиқ булаңчидәк сени бесип келәр, Һаҗәтмәнлик қалқанлиқ әскәрдәк саңа һуҗум қилар.
