Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Не зави́дуй злим лю́дям, не бажай бути з ними,
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
бо їхнє серце говорить про зди́рство, а у́ста їхні мовлять про зло.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Дім будується мудрістю, і розумом ста́виться міцно.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
А через пізна́ння кімна́ти напо́внюються усіля́ким має́тком цінни́м та приє́мним.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Мудрий сильніший від сильного, а люди́на розумна — від повносилого.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Тому́ то провадь війну мудрими ра́дами, бо спасі́ння — в числе́нності ра́дників.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Для безумного мудрість за надто висока, — своїх уст не розкриє при брамі.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Хто чини́ти лихе заміря́є, того́ звуть лукавим.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Замір глупо́ти — то гріх, а насмі́шник — оги́да люди́ні.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Якщо ти в день недолі знеси́лився, то мала́ твоя сила.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Рятуй узятих на смерть, також тих, хто на стра́чення хи́литься, — хіба не підтри́маєш їх?
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Якщо скажеш: „Цього́ ми не знали!“— чи ж Той, хто серця́ випробо́вує, знати не буде? Він Сторож твоєї душі, і Він знає про це, і пове́рне люди́ні за чином її.
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Їж, си́ну мій, мед, бо він добрий, а мед щільнико́вий — солодкий він на піднебі́нні твоїм, —
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
отак мудрість пізнай для своєї душі: якщо зна́йдеш її, то ти маєш майбу́тність, і надія твоя не пони́щиться!
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Не чату́й на поме́шкання праведного, ти безбожнику, не огра́блюй мешка́ння його,
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
бо праведний сім раз впаде́ — та зведе́ться, а безбожний в погибіль впаде́!
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Не тішся, як ворог твій па́дає, а коли він спіткне́ться, — хай серце твоє не радіє,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
щоб Господь не побачив, і це не було в Його о́чах лихим, і щоб Він не звернув Свого гніву від нього на тебе!
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Не пались на злочинців, не заздри безбожним,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
бо злому не буде майбу́тности, світильник безбожних погасне.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Бійся, сину мій, Господа та царя́, не водися з непе́вними,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
бо погибіль їхня на́гло постане, а біду від обох тих хто знає?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
І оце ось походить від мудрих: Звертати увагу в суді́ на обличчя — не добре.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Хто буде казати безбожному: „Праведний ти!“того проклина́тимуть люди, і гніватись будуть на того наро́ди.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
А тим, хто картає його, буде миле оце́, і при́йде на них благослове́ння добра!
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Мов у губи цілує, хто відповідає правдиве.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Приготуй свою працю надво́рі, й оброби собі поле, а по́тім збудуєш свій дім.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Не будь ложним сві́дком на свого ближнього, і не підгово́рюй уста́ми своїми.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Не кажи: „Як зробив він мені, так зроблю́ я йому, — верну́ люди́ні за чином її!“
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Я прохо́див край поля люди́ни лінивої, та край виноградника недоу́мкуватого, —
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
і о́сь все воно позаро́стало те́рням, будяка́ми покрита поверхня його, камі́нний же мур його був поруйно́ваний.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
І бачив я те, і увагу звернув, і взяв я поу́ку собі:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
„Ще тро́хи поспа́ти, подріма́ти ще тро́хи, руки трохи зложи́ти, щоб поле́жати, —
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
і прихо́дить, немов мандрівни́к, незамо́жність твоя, і ну́жда твоя, як озбро́єний муж!“
