Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Mma wʼani mmerɛ amumuyɛfoɔ, mfa wo ho mmɔ wɔn;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Ɛfiri sɛ, wɔn akoma dwene atirimuɔdensɛm ho, na wɔn ano ka deɛ ɛde basabasayɛ ba ho asɛm.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Wɔde nyansa na ɛsi efie, na nhunumu mu na wɔma ɛtim;
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
ɛnam nimdeɛ so na wɔnya ademudeɛ a ɛho yɛ na na ɛyɛ fɛ hyehyɛ nʼadan mu.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Onyansafoɔ wɔ tumi a ɛso, na onimdefoɔ nyini ahoɔden mu;
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
deɛ ɔretu sa hia akwankyerɛ, deɛ ɔrepɛ nkonimdie no hia afotufoɔ pii.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Nyansa wɔ akyiri dodo ma ɔkwasea; wɔ apono ano dwabɔ mu no ɔnni hwee ka.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Onipa ɔbɔ pɔ bɔne no wɔbɛfrɛ no ɔkɔtwebrɛfoɔ.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Ogyimifoɔ nhyehyɛeɛ yɛ bɔne, nnipa kyiri ɔfɛdifoɔ.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Sɛ wʼabamu go wɔ ɔhaw mu a, na wʼahoɔden sua!
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Gye wɔn a wɔde wɔn rekɔ akɔkum wɔn no nkwa; na sianka wɔn a wɔtɔ ntintan kɔ akumiiɛ.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Sɛ woka sɛ, “Na yɛnnim yei ho hwee a,” deɛ ɔkari akoma hwɛ no nhunu anaa? Deɛ ɔbɔ wo nkwa ho ban no nnim anaa? Ɔrentua deɛ obiara ayɛ so ka anaa?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Me ba, di ɛwoɔ, ɛfiri sɛ ɛyɛ; ɛwokyɛm mu woɔ yɛ wʼanomu dɛ.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Hunu nso sɛ nyansa yɛ wo kra dɛ; sɛ wonya a, wowɔ anidasoɔ ma daakye, na wʼanidasoɔ renyɛ kwa.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Nkɔtɛ ɔteneneeni fie sɛ ɔkwanmukafoɔ, na ɛnkɔto nhyɛ nʼatenaeɛ so,
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Ɛwom sɛ ɔteneneeni hwe ase mpɛn nson deɛ, nanso ɔsɔre bio, na amumuyɛfoɔ deɛ, amanehunu baako ma wɔhwe ase.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Sɛ wo ɔtamfoɔ hwe ase a mma ɛnyɛ wo dɛ; na sɛ ɔsunti a mma wʼakoma nni ahurisie,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
ɛfiri sɛ Awurade bɛhunu wʼadwene na ɔrempɛ na ɔbɛyi nʼabufuhyeɛ afiri ne so.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Ɛnha wo ho wɔ abɔnefoɔ enti na ɛmma wʼani mmere amumuyɛfoɔ nso,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
ɛfiri sɛ, ɔbɔnefoɔ nni anidasoɔ biara daakye, na wɔbɛdum amumuyɛfoɔ kanea.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Me ba, suro Awurade ne ɔhene, na mfa wo ho mmɔ adɔnyɛfoɔ ho,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
ɛfiri sɛ saa baanu yi de ɔsɛeɛ bɛba wɔn so mpofirim, na hwan na ɔnim amanehunu ko a wɔbɛtumi de aba?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Yeinom nso yɛ anyansafoɔ Nsɛnka: Atemmuo a animhwɛ wɔ mu no nyɛ:
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Obiara a ɔbɛka akyerɛ deɛ ɔdi fɔ sɛ, “Wo ho nni asɛm” no nnipa bɛdome no na amanaman remmɔ no din pa.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Na wɔn a wɔbu afɔdifoɔ fɔ no ɛbɛsi wɔn yie, na nhyira bɛba wɔn so.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Mmuaeɛ pa te sɛ mfeano.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Wie wo mfikyidwuma na siesie wo mfuo; ɛno akyi, si wo fie.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Nni adanseɛ ntia ɔyɔnko a ɔnyɛɛ wo hwee, na mfa wʼano nnaadaa.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Nka sɛ, “Deɛ wayɛ me no me nso mɛyɛ no bi; deɛ ɔyɛeɛ no metua ne so ka.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Menante faa onihafoɔ afuo ho twaa mu wɔ deɛ ɔnni adwene bobefuo nso ho;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
nkasɛɛ afu wɔ baabiara, wira afu akata asase no so, na aboɔ afasuo no nso abubu.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Mede mʼadwene kɔɔ deɛ mehunuiɛ no so na mesuaa biribi firii mu:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
nna kakra, nkotɔ kakra, nsa a woabobɔ de rehome kakra,
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
bɛma ohia aba wo so sɛ ɔkwanmukafoɔ na nneɛma ho nna bɛba wo so sɛ obi a ɔkura akodeɛ. Na ohia bɛto akyere wo sɛ ɔkwanmukafoɔ; ahokyere bɛtoa wo sɛ ɔkorɔmfoɔ.
