< Притчи 24 >
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Mma wʼani mmere amumɔyɛfo, mfa wo ho mmɔ wɔn;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Efisɛ wɔn koma dwene atirimɔdensɛm ho, na wɔn ano ka nea ɛde basabasayɛ ba ho asɛm.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Wɔde nyansa na esi fi, na nhumu mu na wɔma etim;
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
ɛnam nimdeɛ so na wonya ademude a ɛho yɛ na na ɛyɛ fɛ hyehyɛ nʼadan mu.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Onyansafo wɔ tumi a ɛso, na onimdefo nyin ahoɔden mu;
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
nea ɔretu sa hia akwankyerɛ, nea ɔrehwehwɛ nkonimdi no hia afotufo pii.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Nyansa wɔ soro dodo ma ɔkwasea; wɔ apon ano aguabɔ mu no, ɛnsɛ sɛ wobue wɔn ano.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Onipa a ɔbɔ pɔw bɔne no, wɔbɛfrɛ no ɔkɔtwebrɛfo.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Ogyimifo nhyehyɛe yɛ bɔne, nnipa kyi ɔfɛwdifo.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Sɛ wʼaba mu gow wɔ ɔhaw mu a, na wʼahoɔden sua!
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Gye wɔn a wɔde wɔn rekɔ akokum wɔn no nkwa; na sianka wɔn a wɔtɔ ntintan kɔ akumii.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Sɛ woka se, “Na yennim eyi ho hwee a,” nea ɔkari koma hwɛ no nhu ana? Nea ɔbɔ wo nkwa ho ban no nnim ana? Ɔrentua nea obiara ayɛ so ka ana?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Me ba, di ɛwo, efisɛ eye; ɛwokyɛm mu wo yɛ wʼanom dɛ.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Hu nso sɛ nyansa yɛ wo kra dɛ; sɛ wunya a, wowɔ anidaso ma daakye, na wʼanidaso renyɛ ɔkwa.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Nkɔtɛw ɔtreneeni fi sɛ ɔkwanmukafo, na nkɔtow nhyɛ nʼatenae so,
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Ɛwɔ mu sɛ ɔtreneeni hwe ase mpɛn ason de, nanso ɔsɔre bio, na amumɔyɛfo de amanehunu baako ma wɔhwe ase.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Sɛ wo tamfo hwe ase a mma ɛnyɛ wo dɛ; na sɛ ohintiw a mma wo koma nni ahurusi,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
efisɛ Awurade behu wʼadwene na ɔrempɛ na obeyi nʼabufuwhyew afi no so.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Nhaw wo ho wɔ abɔnefo nti, na mma wʼani mmere amumɔyɛfo nso,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
efisɛ, ɔbɔnefo nni anidaso biara daakye, na wobedum amumɔyɛfo kanea.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Me ba, suro Awurade ne ɔhene, na mfa wo ho mmɔ atuatewfo ho,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
efisɛ saa baanu yi de, ɔsɛe bɛba wɔn so mpofirim; na hena na onim amanehunu ko a wobetumi de aba?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Eyinom nso yɛ anyansafo Nsɛnka: Atemmu a nhwɛanim wɔ mu no nye:
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Obiara a ɔbɛka akyerɛ nea odi fɔ se, “Wo ho nni asɛm” no, nnipa bɛdome no na amanaman remmɔ no din pa.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Na wɔn a wobu afɔdifo fɔ no, ebesi wɔn yiye, na nhyira bɛba wɔn so.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Mmuae pa te sɛ mfewano.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Wie wo mfikyidwuma na siesie wo mfuw; ɛno akyi, si wo fi.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Nni adanse ntia ɔyɔnko a ɔnyɛɛ wo hwee, na mfa wʼano nnaadaa.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Nka se, “Nea wayɛ me no me nso mɛyɛ no bi; nea ɔyɛe no mitua no so ka.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Menantew faa onihawfo afuw ho, twaa mu wɔ nea onni adwene bobeturo nso ho;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
nsɔe afuw wɔ baabiara, wura afuw akata asase no so, na abo afasu no nso abubu.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Mede me koma kɔɔ nea mihuu no so na misuaa biribi fii mu:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
nna kakra, nkotɔ kakra, nsa a woabobɔw de rehome kakra
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
bɛma ohia aba wo so sɛ ɔkwanmukafo, na nneɛma ho nna bɛba wo so sɛ obi a okura akode. Na ohia bɛtow akyere wo sɛ ɔkwanmukafo; ahokyere bɛtoa wo sɛ ɔkorɔmfowerɛmfo.