Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Usiwaonee wivu watu waovu, usitamani ushirika nao;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
kwa maana mioyo yao hupanga mambo ya jeuri, nayo midomo yao husema juu ya kuleta madhara.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Kwa hekima nyumba hujengwa, nayo kwa njia ya ufahamu huimarishwa
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
kwa njia ya maarifa vyumba vyake hujazwa vitu vya thamani na vya kupendeza.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Mtu mwenye hekima ana uwezo mkubwa, naye mtu mwenye maarifa huongeza nguvu,
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
kwa kufanya vita unahitaji uongozi na kwa ushindi washauri wengi.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Hekima i juu mno kwa mpumbavu, katika kusanyiko langoni hana lolote la kusema.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Yeye apangaye mabaya atajulikana kama mtu wa hila.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Mipango ya upumbavu ni dhambi, watu huchukizwa na mwenye dhihaka.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Ukikata tamaa wakati wa taabu, jinsi gani nguvu zako ni kidogo!
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Okoa wale wanaoongozwa kwenye kifo; wazuie wote wanaojikokota kuelekea machinjoni.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Kama mkisema, “Lakini hatukujua lolote kuhusu hili,” je, yule apimaye mioyo halitambui hili? Je, yule awalindaye maisha yenu halijui hili? Je, hatamlipa kila mtu kulingana na aliyotenda?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Ule asali mwanangu, kwa kuwa ni nzuri; asali kutoka kwenye sega ni tamu kwa kuonja.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Ujue pia kwamba hekima ni tamu kwa nafsi yako, kama ukiipata, kuna matumaini kwako ya siku zijazo, nalo tumaini lako halitakatiliwa mbali.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Usivizie kama haramia afanyavyo ili kuyashambulia makao ya mwenye haki, wala usiyavamie makazi yake,
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Kwa maana ingawa mtu mwenye haki huanguka mara saba, huinuka tena, lakini waovu huangushwa chini na maafa.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Usitazame kwa kufurahia adui yako aangukapo; wakati ajikwaapo, usiruhusu moyo wako ushangilie.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Bwana asije akaona na kuchukia akaiondoa ghadhabu yake mbali naye.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Usikasirike kwa sababu ya watu wabaya wala usiwaonee wivu waovu,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
kwa maana mtu mbaya hana tumaini la siku zijazo, nayo taa ya waovu itazimwa.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Mwanangu, mche Bwana na mfalme, wala usijiunge na waasi,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
kwa maana hao wawili watatuma maangamizi ya ghafula juu yao, naye ni nani ajuaye maafa wawezayo kuleta?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Hii pia ni misemo ya wenye hekima: Kuonyesha upendeleo katika hukumu si vyema:
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Yeyote amwambiaye mwenye hatia, “Wewe huna hatia,” Kabila zitamlaani na mataifa yatamkana.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Bali itakuwa vyema kwa wale watakaowatia hatiani wenye hatia, nazo baraka tele zitawajilia juu yao.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Jawabu la uaminifu ni kama busu la midomoni.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Maliza kazi zako za nje, nawe uweke mashamba yako tayari, baada ya hayo, jenga nyumba yako.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Usishuhudie dhidi ya jirani yako bila sababu, au kutumia midomo yako kudanganya.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Usiseme, “Nitamtenda kama alivyonitenda mimi; nitamlipiza mtu yule kwa kile alichonitendea.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Nilipita karibu na shamba la mvivu, karibu na shamba la mizabibu la mtu asiye na akili,
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
miiba ilikuwa imeota kila mahali, ardhi ilikuwa imefunikwa na magugu, na ukuta wa mawe ulikuwa umebomoka.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Nikatafakari moyoni mwangu lile nililoliona, nami nikajifunza somo kutokana na niliyoyaona:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Bado kulala kidogo, kusinzia kidogo, bado kukunja mikono kidogo upate kupumzika:
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
hivyo umaskini utakuja juu yako kama mnyangʼanyi, na kupungukiwa kutakujia kama mtu mwenye silaha.
