Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Hamootatti hin hinaafin; garee isaanii taʼuus hin hawwin;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
garaan isaanii hammina malataatii; hidhiin isaaniis rakkina odeessa.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Manni ogummaadhaan ijaarama; hubannaadhaanis jabeeffamee dhaabama;
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
kutaawwan isaas, beekumsaan, qabeenya gatii guddaatii fi miidhagaadhaan guutamu.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Ogeessi humna guddaa qaba; beekaan namaa immoo jabina itti dabalata;
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
waraana banuuf qajeelfama, moʼannaa argachuudhaaf immoo gorsitoota hedduu si barbaachisa.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Gowwaa irraa ogummaan akka malee ol fagoo dha; inni karra duratti afaan isaa hin saaqqatu.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Namni hammina malu, “Maltee” jedhama.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Malli gowwummaa cubbuu dha; namoonnis qoostuu ni balfu.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Ati yoo gaafa rakkinaa laafte, jabinni kee dhugumaanuu xinnaa dha!
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Warra gara duʼaatti geeffamaa jiran duʼa jalaa baasi; warra ajjeefamuuf qopheeffamanis oolchi.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Yoo ati, “Nu waan kana homaa hin beekne” jette, inni yaada namaa madaalu sun hin hubatuu? Kan lubbuu kee eegu sun waan kana hin beekuu? Inni nama hundaaf akkuma hojii isaatti gatii hin kennuu?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Yaa ilma ko, dammi waan gaarii taʼeef nyaadhu; nadhiin dammaa sitti ni miʼaawa.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Akka ogummaan lubbuu keetti miʼaawu illee beeki; ati yoo isa argatte fuul duratti abdii qabda; abdiin kees hin citu.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Akka nama seeraan hin bulleetti mana nama qajeelaa riphxee hin eeggatin; mana jireenya isaas hin saamin.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Namni qajeelaan yeroo torba kufu iyyuu, deebiʼee ni kaʼaatii; namni hamaan garuu yeroo balaan itti dhufutti ni gufata.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Yeroo diinni kee kufutti hin ililchin; yeroo inni gufatuttis garaan kee hin gammadin;
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
yoo kanaa achii Waaqayyo waan kanatti ni gaddaatii; dheekkamsa isaas isa irraa deebisa.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Ati sababii jalʼootaatiif aariidhaan hin gubatin; hamootattis hin hinaafin.
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Namni jalʼaan fuul duratti abdii hin qabuutii; ibsaan hamootaas ni dhaama.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Yaa ilma ko, Waaqayyoo fi mootii sodaadhu; finciltootattis hin makamin;
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
badiisni akkuma tasaa isaanitti dhufaatii; balaa isaan lachuu fidan eenyutu beeka?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Kunneenis jechoota ogeessaa ti: Murtii kennuu irratti nama wal caalchisuun gaarii miti:
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Kan nama yakka qabuun, “Ati balleessaa hin qabdu” jedhu kam iyyuu namni isa abaara; sabnis isa balaaleffata.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Warri nama yakka hojjetu ifatan garuu ni gammadu; eebbi guddaanis ni dhufaaf.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Deebiin qajeelaan, akkuma hidhii dhungachuu ti.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Hojii kee kan diidaa raawwadhuutii lafa qotiisaa kees qopheeffadhu; ergasii mana kee ijaarradhu.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Sababii tokko malee ollaa keetti dhugaa hin baʼin yookaan hidhii keetiin hin gowwoomsin.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Ati, “Waanuma inni na godhe anis isa nan godha; waan inni hojjeteefis gatii isaa nan deebisa” hin jedhin.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Ani lafa qotiisaa nama dhibaaʼaa keessa baʼee, iddoo dhaabaa wayinii nama qalbii hin qabnee keessas darbe;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
qoraattiin lafa hunda guuteera; laftis aramaadhaan fudhatameera; dallaan dhagaas diigameera.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Ani argeen waan sana qalbeeffadhe; waanan arge sana irraas barumsa nan argadhe:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
hirriba xinnaa; mugaatii xinnaa; xinnoo harka walitti marachuu;
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
hiyyummaanis akkuma hattuutti, deegummaanis akkuma loltuu hidhateetti sitti dhufa.
