Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Teweegombanga bakozi ba bibi era tobeesemberezanga.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Kubanga emitima gyabwe giteesa kukola bya butemu, era akamwa kaabwe koogera ku kukola bya ffujjo.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Amagezi ge gazimba ennyumba, n’okutegeera kwe kugiggumiza.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Olw’amagezi ebisenge by’ayo bijjula ebintu ebirungi, eby’obugagga ebitalabikalabika eby’omuwendo omungi.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Omuntu ow’amagezi aba n’obuyinza, n’omuntu alina okumanya yeeyongera amaanyi.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Kubanga okulwana olutalo weetaaga okuluŋŋamizibwa, n’okuluwangula, weetaaga abawi b’amagezi bangi.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Amagezi gasukkirira nnyo omusirusiru, talina ky’asobola kwogera mu lukuŋŋaana olw’oku wankaaki.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Oyo asala enkwe ez’okukola ebibi, aliyitibwa mukujjukujju.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Entegeka ez’obusirusiru muvaamu kwonoona, abantu beetamwa omukudaazi.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Bw’oyongobera mu kiseera eky’ebizibu, olwo ng’olina amaanyi matono!
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Odduukiriranga n’owonya abo abatwalibwa okuttibwa, n’abo abali ku njegoyego z’okuttibwa, obawonye okuttirwa obwemage.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Bw’ogambanga nti, “Laba kino twali tetukimanyi,” oyo akebera emitima aba talaba? Oyo akuuma obulamu bwo takimanyi? Talisasula buli muntu ng’omulimu gwe bwe guli?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Mwana wange olyanga omubisi gw’enjuki kubanga mulungi, omubisi oguva mu bisenge byagwo guwoomerera.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Era manya nti amagezi gawoomera emmeeme yo, bw’onoogafuna onoobeera n’essuubi mu bulamu obw’omu maaso, n’essuubi lyo teririkoma.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Toteeganga, ng’omunyazi bw’akola ku nnyumba y’omutuukirivu, tonyaganga maka ge.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Omuntu omutuukirivu ne bw’agwa emirundi omusanvu, addamu n’ayimuka, naye abakozi b’ebibi basuulibwa mu mitawaana.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Tosanyukanga ng’omulabe wo agudde, bwe yeesittalanga omutima gwo gulemenga okujaguza.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Si kulwa nga Mukama akiraba ne kitamusanyusa, n’amusunguwalira.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Teweeraliikiriranga olw’abo abakola ebibi, so abakozi b’ebibi tobakwatirwanga buggya.
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Kubanga omuntu omubi talina ssuubi mu maaso, ettabaaza y’abakozi b’ebibi erizikizibwa.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Mwana wange otyanga Mukama, ne kabaka, era teweetabanga na bajeemu.
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
Kubanga obusungu bwabwe bulibuubuukira ku bajeemu era ani amaanyi akabi akalibatuukako?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Bino nabyo era bigambo by’abalina amagezi. Okwekubiira ng’osala emisango si kirungi.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Kale oyo agamba azizza omusango nti, “Toliiko ky’ovunaanibwa,” abantu banaamukolimiranga, n’amawanga ganaamwetamwanga.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Naye abo abasalira omusobya omusango ne gumusinga banaabanga n’essanyu, n’omukisa omulungi gulibatuukako.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Eky’okuddamu eky’amazima, kiri ng’okunywegerwa.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Malirizanga omulimu gwo ogw’ebweru, oteeketeeke ennimiro zo, n’oluvannyuma olyoke weezimbire ennyumba yo.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Towanga bujulizi bwa bulimba ku muliraanwa wo, so akamwa ko tekalimbanga.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Toyogeranga nti, “Omuntu oyo ndimukola nga bw’ankoze, era ndimusasuza nga bw’ampisizza.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Nayita ku nnimiro ey’omugayaavu, ne mpita ne ku nnimiro y’emizabbibu ey’oyo atalina kutegeera.
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
Kale laba, ng’ennimiro eyo ebunye amaggwa, wansi wonna nga wabikkiddwa omuddo, n’olukomera lwayo olw’amayinja nga lugudde.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Ne neekaliriza ne ntegeera ne nfuna ekyokuyiga mu bye nalaba.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Otulo otutonotono, n’okusumagira akatono, n’okufunya emikono okuwummulako,
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
obwavu bulikutuukako ng’omutemu, era n’obwetaavu ng’omutemu.
