Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Neiekarsies uz nelabiem cilvēkiem un nekāro būt ar viņiem;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Jo viņu sirds domā uz postu, un viņu lūpas runā mokas.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Ar gudrību uzceļ namu un ar saprašanu to stiprina,
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Un ar samaņu pilda kambarus ar visādu dārgu un jauku bagātību.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Gudrs vīrs ir spēcīgs, un vīrs, kam atzīšana, ir varens spēkā;
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Jo ar gudriem padomiem tu izvedīsi savu karu, un uzvarēšana ir, kur padoma devēju papilnam.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Ģeķim gudrība ir neaizsniedzama; savu muti lai tas neatdara pilsētas vārtos.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Kas tīšām ļaunu dara, tas jāsauc blēdis pār visiem blēžiem.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Ģeķības nodomi ir grēks, un mēdītājs cilvēkiem ir negantība.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Ja tu bēdu dienā nogursi, tad tavs spēks pagalam.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Glāb, kas uz nāvi pazudināti, un kas pie kaušanas top vesti, vai tu no tiem atrausies?
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Ja tu saki: „Redzi, mēs to nezinām!“Vai tad tas, kas sirdis pārmana, to nemana, un kas tavu dvēseli pasargā, to nezin un cilvēkiem neatmaksās pēc viņu darba?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Ēd, mans dēls, medu, jo tas ir labs, un tīrs medus ir salds tavā mutē;
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Tāpat tavai dvēselei būs gudrības atzīšana, ja tu to atrodi; jo ir pastara diena, un tava gaidīšana nebūs veltīga.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Neglūn, tu bezdievīgais, uz taisnā dzīvokli, neposti viņa vietu;
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Jo taisnais krīt septiņ reiz un ceļas augšām; bet bezdievīgie nogrimst nelaimē.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Nepriecājies, kad tavs ienaidnieks krīt, un lai tava sirds nelīksmojās, kad viņš klūp,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Ka Tas Kungs to neredz, un tas viņa acīm neriebj, un viņš savu dusmību no tā nenovērš.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Neapskaities par ļauniem un neiekarsies par bezdievīgiem!
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Jo ļaunam nenāk cerētais gals; bezdievīgo spīdeklis izdzisīs.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Mans dēls, bīsties To Kungu un ķēniņu, un nejaucies ar dumpiniekiem.
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
Jo piepeši nāks viņiem nediena, - un abēju sodu, kas to zin!
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Arī šie ir gudro vārdi: Tiesā cilvēka vaigu uzlūkot nav labi.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Kas uz vainīgo saka: „Tev taisnība!“to cilvēki lād un ļaudis ienīst.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Bet tie (viņiem) mīļi, kas (tādu) pārmāca, un pār tiem nāks visu labākā svētība.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Kas pareizi atbildējis, ir kā saldu muti devis.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Padari savu darbu laukā un apkopies tīrumā, un tad vēl uztaisi savu namu.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Nedod velti liecību pret savu tuvāko! Vai tu mānīsi ar savām lūpām?
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Nesaki: „Kā viņš man darījis, tā es viņam darīšu; es tam atmaksāšu pēc viņa darba!“
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Es gāju gar sliņķa tīrumu un gar ģeķa vīna kalnu.
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
Un redzi, tur auga tik nātres vien, un dadži pārņēma visu, un viņa akmeņu mūris bija sagruvis.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Un es to ieraudzīju, to liku vērā: es to redzēju, ņēmos mācību:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Guli maķenīt, snaud maķenīt, saliec maķenīt rokas miegā;
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
Tad tava nabadzība tev pienāks nākdama, un tavs trūkums kā apbruņots vīrs.
