Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
[Ne æmuleris viros malos, nec desideres esse cum eis:
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
quia rapinas meditatur mens eorum, et fraudes labia eorum loquuntur.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Sapientia ædificabitur domus, et prudentia roborabitur.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
In doctrina replebuntur cellaria, universa substantia pretiosa et pulcherrima.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Vir sapiens fortis est, et vir doctus robustus et validus:
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
quia cum dispositione initur bellum, et erit salus ubi multa consilia sunt.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Excelsa stulto sapientia; in porta non aperiet os suum.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Qui cogitat mala facere stultus vocabitur:
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
cogitatio stulti peccatum est, et abominatio hominum detractor.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Si desperaveris lassus in die angustiæ, imminuetur fortitudo tua.]
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
[Erue eos qui ducuntur ad mortem, et qui trahuntur ad interitum, liberare ne cesses.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Si dixeris: Vires non suppetunt; qui inspector est cordis ipse intelligit: et servatorem animæ tuæ nihil fallit, reddetque homini juxta opera sua.
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Comede, fili mi, mel, quia bonum est, et favum dulcissimum gutturi tuo.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Sic et doctrina sapientiæ animæ tuæ: quam cum inveneris, habebis in novissimis spem, et spes tua non peribit.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Ne insidieris, et quæras impietatem in domo justi, neque vastes requiem ejus.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Septies enim cadet justus, et resurget: impii autem corruent in malum.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Cum ceciderit inimicus tuus ne gaudeas, et in ruina ejus ne exsultet cor tuum:
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
ne forte videat Dominus, et displiceat ei, et auferat ab eo iram suam.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Ne contendas cum pessimis, nec æmuleris impios:
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
quoniam non habent futurorum spem mali, et lucerna impiorum extinguetur.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Time Dominum, fili mi, et regem, et cum detractoribus non commiscearis:
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
quoniam repente consurget perditio eorum, et ruinam utriusque quis novit?]
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Hæc quoque sapientibus. [Cognoscere personam in judicio non est bonum.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Qui dicunt impio: Justus es: maledicent eis populi, et detestabuntur eos tribus.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Qui arguunt eum laudabuntur, et super ipsos veniet benedictio.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Labia deosculabitur qui recta verba respondet.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Præpara foris opus tuum, et diligenter exerce agrum tuum, ut postea ædifices domum tuam.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Ne sis testis frustra contra proximum tuum, nec lactes quemquam labiis tuis.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Ne dicas: Quomodo fecit mihi, sic faciam ei; reddam unicuique secundum opus suum.]
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
[Per agrum hominis pigri transivi, et per vineam viri stulti:
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
et ecce totum repleverant urticæ, et operuerant superficiem ejus spinæ, et maceria lapidum destructa erat.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Quod cum vidissem, posui in corde meo, et exemplo didici disciplinam.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Parum, inquam, dormies, modicum dormitabis; pauxillum manus conseres ut quiescas:
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
et veniet tibi quasi cursor egestas, et mendicitas quasi vir armatus.]
