Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Ekwosola ndị ajọ omume ekworo, ka ihe banyere ha ghara ịtọ gị ụtọ.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Nʼihi na-atụmatụ obi ha niile bụ otu ha ga-esi mee ihe ike, egbugbere ọnụ ha na-ekwu naanị maka ọgbaaghara.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Ọ bụ amamihe ka e ji ewu ụlọ, ọ bụkwa nghọta ka e ji eme ka o guzosie ike.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Sitekwa nʼihe ọmụma ka akụ niile ji ejupụta nʼime ya, bụ akụ ndị pụrụ iche ma dịkwa oke ọnụahịa.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Onye maara ihe na-emeri site nʼịdị ike, ndị nwere ọmụma ihe na-akpali ike ha.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Ejela ọgụ ma ọ bụghị na i nwetara ezi ndụmọdụ, nʼihi na nzọpụta dị nʼige ọtụtụ ndị ndụmọdụ ntị.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Amamihe dị elu nke ukwuu nye ndị nzuzu, ha gaghị asaghe ọnụ ha nʼọgbakọ ọnụ ụzọ ama.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Onye na-eche echiche ime ihe ọjọọ ka a ga-agụ dịka onye nzube ihe ọjọọ
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Nzube niile nke onye na-enweghị uche bụ mmehie, ndị mmadụ na-akpọ onye na-akwa emo asị.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Ọ bụrụ na ị pụghị iguzosi ike nʼoge nsogbu, ị bụ nnọọ onye ike ya dị ntakịrị.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Napụta ndị a na-eduba nʼọnwụ. Napụtakwa ndị ahụ a mara ikpe ọnwụ nʼụzọ na-ezighị ezi.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Ọ bụrụ na ị sị, “Anyị amaghị banyere ihe ndị a,” ọ bụ na onye na-enyocha obi aghọtaghị ya? Ọ bụ na onye na-eche ndụ gị amaghị ya? Ọ bụ na ọ gaghị akwụghachi onye ọbụla ụgwọ dịka akaọrụ ya siri dị?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Nwa m nwoke, rachaa mmanụ aṅụ nʼihi na ọ dị mma. Mmanụ aṅụ nke si nʼugbugbo mmanụ aṅụ na-adị gị ụtọ nʼọnụ.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Marakwa na otu a ka amamihe kwesiri isi tọọ obi gị ụtọ. Ọ bụrụ na i chọta ya i nwere olileanya nke ga-adịgide.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Adịla ka onye na-emebi iwu, onye echiche ya niile bụ imegide ụlọ onye ezi omume. A gakwala ga kwakọrọ ihe dị nʼụlọ ya.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Nʼihi na onye ezi omume nwere ike daa ugboro asaa ma o ga-ebilikwa ọzọ. Ma ndị na-emebi iwu na-asọ ngọngọ mgbe nsogbu bịakwasịrị ha.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Aṅụrịla ọṅụ mgbe onye iro gị dabara na nsogbu. Ka obi gharakwa ịtọ gị ụtọ mgbe ọ dara.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Nʼihi na Onyenwe anyị pụrụ iwe iwe nʼihi ya megide gị ma kwụsị ịta ya ahụhụ.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Ekwosola onye na-emebi iwu ekworo, maọbụ nwe anya ukwu nʼebe onye ajọ omume nọọ.
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Nʼihi na onye na-emebi iwu enweghị ọdịnihu; a ga-afụnyụkwa ọkụ onye ajọ omume.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Nwa m, tụọ egwu Onyenwe anyị na onye bụ eze, esonyerela ndị ozi na-enupu isi megide nna ha ukwu.
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
Nʼihi na ọ bụ na mberede ka ị ga-eso ha daba na nhụju anya. Onye maara ihe ga-abụ ọgwụgwụ ya?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Ndị a bụkwa okwu ọzọ ndị amamihe kwuru, iji gosi na ikpe ikpe na-akwụghị ọtọ adịghị mma.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Onye ọbụla nke na-asị onye ikpe mara, “Onye ezi omume ka ị bụ,” ga-anata ọbụbụ ọnụ site nʼọnụ ọtụtụ mmadụ, mba niile ga-eweso ya iwe.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Ma ọ ga-adịrị ndị ahụ na-abara onye ikpe mara mba na mma, ha ga-anatakwa ezi ngọzị.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Ọsịsa ziri ezi bụ ihe na-egosi ikwesi ntụkwasị obi.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Rụchaa ọrụ gị dị nʼezi. Dozie ala ubi gị. Emesịa wuoro onwe gị ụlọ.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Agbala ama ụgha megide onye agbataobi gị nʼefu. Ọ bụ egbugbere ọnụ gị abụọ ka ị ga-eji ghọọ aghụghọ?
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Asịla, “Aga m emeso ha dịka ha siri meso m. Aga m akwụghachi ha ụgwọ ihe ha mere.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Esitere m nʼubi otu onye umengwụ gafee, bụ ubi vaịnị nke onye na-enweghị uche,
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
hụ na ogwu etochiela ya, ahịhịa etochiekwala ya; mgbidi dị ya gburugburu adaakwala.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Elegharịrị m ya anya site na ya mụta otu ihe a:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Nwa ụra nta, nwa iru ụra nta, nwa ịchịkọba aka nta zuo ike
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
ụbịam ga-abịakwasị gị dịka onye ohi, ụkọ abịakwasịkwa gị dịka onye na-apụnara mmadụ ihe.
