Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Pa fè anvi a moun mechan, ni dezire pou avèk yo;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
paske panse yo fòmante vyolans e lèv yo pale inikite.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Avèk sajès, kay la bati e avèk bon konprann, li vin etabli.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Pa konesans, chanm yon moun vin ranpli avèk tout bèl kalite richès.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Yon nonm saj byen fò, e yon nonm ak konesans ogmante pouvwa li.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Paske ak konsèy saj ou va fè lagè, e ak konseye an abondans, gen viktwa.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Sajès twò wo pou moun ensanse a; li pa ouvri bouch li nan pòtay la.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Yon moun ki fè plan pou fè mal, moun va rele li magouyè.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Fòmante foli se peche, e mokè a abominab a tout moun.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Si ou lach nan jou gran pwoblèm nan, fòs ou pa fò.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Delivre sila k ap mennen vè lanmò a, ak sila k ap mache tonbe vè labatwa a. O, kenbe yo!
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Si ou di: “Gade, nou pa t konnen sa”; èske Li pa konsidere sa, sila ki peze kè? Epi èske Li pa konnen sa, sila kap kenbe nanm ou an? Èske Li p ap rann a lòm selon zèv li?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Fis mwen, manje siwo myèl, paske li bon; wi, siwo sòti nan nich lan dous pou goute.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Konnen ke sajès se konsa pou nanm ou; si ou twouve li, va gen yon avni, e espwa ou p ap anile.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Pa kouche mete pyèj, o lòm mechan, kont kote ke moun dwat la rete a. Pa detwi kote repo li a;
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
paske yon nonm ladwati tonbe sèt fwa e leve ankò, men se nan lè gwo malè ke mechan an tonbe.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Pa rejwi lè lènmi ou tonbe. Ni pa kite kè ou kontan lè l tonbe;
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Oswa, SENYÈ a va wè l, vin pa kontan e detounen kòlè Li de li.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Pa twouble tèt ou pou malveyan yo, ni fè lanvi pou mechan yo,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
paske pou yon nonm mechan, pa gen avni. Lanp a mechan an va etenn nèt.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Fis mwen an, gen lakrent SENYÈ a ak wa a; pa asosye ak sila ki pa stab yo,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
paske, malè yo va leve vit. Kilès ki konnen destriksyon an k ap sòti nan yo de a.
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Sila yo, anplis, se pawòl a sajès: Fè patipri nan jijman pa bon.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Sila ki di a mechan an: “Ou dwat”, pèp yo va modi li e nasyon yo va rayi li;
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
men pou sila ki repwoche mechan yo, lap wale byen ak yo. Bon benediksyon va tonbe sou yo.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Yon repons onèt tankou yon bo sou lèv yo.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Prepare tout travay ou a deyò; byen prepare chan ou. Apre, alò, bati kay ou.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Pa vin yon temwen kont vwazen ou san koz, e pa bay manti ak lèv ou.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Pa di: “Se konsa mwen va fè l paske li te fè m konsa; mwen va rann a nonm nan selon zèv li yo.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Mwen te pase nan chan parese a; akote chan rezen a nonm ki manke bon konprann nan.
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
Epi gade byen, li te plen ak raje pikan, e kouvri ak move zèb, Miray an wòch la te fin kraze nèt.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Lè m te wè, mwen te reflechi sou sa; mwen te gade e m te resevwa enstriksyon.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
“Yon ti dòmi, yon ti somèy, yon ti pliye men pou repoze,”
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
Konsa mizè ou va vin parèt sou ou tankou yon vòlè; ak bezwen tankou yon bandi kon zam.
