Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Tiga kũiguĩra andũ arĩa aaganu ũiru, na ndũkanerirĩrie thiritũ yao,
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
nĩgũkorwo ngoro ciao ithugundaga o haaro, na mĩromo yao yaragia ũhoro wa kũrehere andũ thĩĩna.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Nyũmba yakagwo na ũũgĩ, naguo ũtaũku nĩguo ũtũmaga ĩĩhaande;
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
ũmenyo nĩguo ũiyũragia tũnyũmba twayo, ũgatũiyũria na indo cia bata, na ũtonga mwega.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Mũndũ mũũgĩ arĩ ũhoti mũnene, na mũndũ ũrĩ ũmenyo nĩakĩragĩrĩria kũgĩa na hinya;
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
ũgĩthiĩ mbaara-inĩ nĩũbatarĩtio nĩgũtaarwo, na nĩgeetha ũhootane nĩũbatarĩtio nĩ aheani kĩrĩra aingĩ.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Ũũgĩ ũrĩ igũrũ mũno, ndũngĩkinyĩrĩka nĩ mũndũ mũkĩĩgu; rĩrĩa kwagomanwo kĩhingo-inĩ, ndangĩona wa kuuga.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Mũndũ ũrĩa ũthugundaga ũũru-rĩ, andũ mamwĩtaga mungumania.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Mathugunda ma ũrimũ nĩ mehia, na mũnyũrũrania nĩ kĩndũ kĩrĩ magigi harĩ andũ.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Ũngĩtuĩka wa kũũrwo nĩ hinya hĩndĩ ya thĩĩna, hinya waku kaĩ nĩ mũnini-ĩ!
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Honokia arĩa maratwarĩrĩrio gĩkuũ-inĩ; girĩrĩria arĩa maratũgũũga merekeire gĩthĩnjĩro.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Ũngiuga atĩrĩ, “Ũhoro ũcio tũtiraũmenyete,” githĩ ũrĩa ũthimaga ngoro tiwe ũmenyaga? Ũrĩa ũrangagĩra muoyo waku-rĩ, githĩ ndooĩ kana nĩguo? Githĩ ndakaarĩha o mũndũ kũringana na ũrĩa ekĩte?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Mũrũ wakwa, rĩa ũũkĩ, nĩgũkorwo nĩ mwega; ũũkĩ uumĩte magua-inĩ ũrĩ mũrĩo ũkĩũcama.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Ningĩ menya atĩ ũũgĩ ũrĩ mũrĩo harĩ ngoro yaku; ũngĩgĩa naguo, nĩũkagĩa na kĩĩrĩgĩrĩro, na kĩĩrĩgĩrĩro gĩaku gĩtigaathira.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Ndũkanoohie mũndũ mũthingu njĩra-inĩ ũtharĩkĩre nyũmba yake ta mũitũ, ndũkanahithũkĩre gĩikaro gĩake;
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
nĩgũkorwo mũndũ mũthingu o na angĩgũa maita mũgwanja, agũũaga o agĩũkagĩra, no andũ arĩa aaganu marũndagwo nĩ mũtino.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Hĩndĩ ĩrĩa thũ yaku yagũa-rĩ, ndũkanamĩkenerere; hĩndĩ ĩrĩa yahĩngwo-rĩ, ndũkareke ngoro yaku ĩkene,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
nĩguo Jehova ndakone ũndũ ũcio arakare, akĩhũndũre marakara make kuuma kũrĩ thũ ĩyo.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Ndũkanathĩĩnĩke ngoro nĩ ũndũ wa andũ arĩa ooru, kana wĩrirĩrie kũhaanana na arĩa aaganu,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
nĩgũkorwo mũndũ ũrĩa mũũru ndarĩ na mwĩhoko wa thuutha-inĩ, na tawa wa ũrĩa mwaganu nĩũkahorio.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Mũrũ wakwa, wĩtigĩre Jehova na wĩtigĩre mũthamaki, na ndũkagĩe na ngwatanĩro na andũ arĩa aremi,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
nĩgũkorwo acio eerĩ no mamũrehithĩrie mwanangĩko wa narua, na nũũ ũngĩmenya nĩ mĩtino ĩrĩkũ mangĩrehe?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
O na ici no thimo cia andũ arĩa oogĩ: Kwenda mwena ũmwe gũkĩra ũrĩa ũngĩ ciira-inĩ ti ũndũ mwega:
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Ũrĩa wothe wĩraga mũndũ ũrĩa ũrĩ na mahĩtia atĩrĩ, “Wee ndũrĩ na mahĩtia,” kĩrĩndĩ nĩgĩkamũruma, na athũũrwo nĩ ndũrĩrĩ.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
No arĩa matuagĩra andũ arĩa aaganu ciira, nĩmakona wega, na magĩe na kĩrathimo kĩega.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Icookio rĩa wĩhokeku nĩ ta kĩmumunyano kĩa mĩromo.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Rĩĩkia wĩra wa gũtua mwako na nja, na ũhaarĩrie mĩgũnda yaku; thuutha ũcio cooka wĩakĩre nyũmba.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Ndũkanarute ũira ũigĩrĩre mũndũ wa itũũra rĩaku kĩgeenyo, kana ũheenanie na mĩromo yaku.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Ndũkanoige atĩrĩ, “Ngũmwĩka o ta ũrĩa anjĩkĩte; ngwĩrĩhĩria harĩ mũndũ ũcio kũringana na ũrĩa eekire.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Ndaahĩtũkĩire mũgũnda-inĩ wa kĩgũũta, ngĩhĩtũkĩra mũgũnda-inĩ wa mĩthabibũ wa mũndũ ũtooĩ gũkũũrana maũndũ;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
na rĩrĩ, mĩigua yamerete kũndũ guothe, na mũgũnda ũkaiyũra riya, naruo rũthingo rwa mahiga rũkamomoka.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Nĩndacũũranirie na ngoro yakwa maũndũ macio ndonire, na ngĩĩruta ũndũ kuumana na ũrĩa ndonire:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Mũtugo wa gũkoma hanini, gũcooka toro hanini, gũkũnja moko hanini ũhurũke;
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
naguo ũthĩĩni ũgaagũkorerera ta mũitũ, na wagi ũgũkorerere ta mũndũ wĩohete indo cia mbaara.
