Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Mègabiã ŋu ame vɔ̃ɖiwo o, mègadi woƒe hamenɔnɔ o
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
elabena woƒe dzi ɖoa nu tovo eye woƒe nuyiwo ƒoa nu tso nu gbegblẽ wɔwɔ ŋuti.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Nunya wotsɔna tua xɔe eye gɔmesese wotsɔna ɖoa egɔme anyie,
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
to sidzedze me wotsɔa nu nyui tɔxɛ siwo mebɔ o kple kesinɔnu nyuiwo yɔa woƒe xɔwo mee.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Ŋusẽ gã aɖe le nunyala si eye ame si si gɔmesese le la dzia eƒe ŋusẽ ɖe edzi.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Èhiã nufiame hafi adze aʋa eye hafi dziɖuɖu nava la, èhiã aɖaŋuɖola geɖewo.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Nunya kɔ boo na bometsila akpa; le amehawo dome, le agbo nu la, nya aɖeke mele esi wòagblɔ o.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Ame si ɖo vɔ̃ be yeawɔ lae woyɔna be ame vɔ̃ɖi.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Bometsinuwo ɖoɖo nye nu vɔ̃ eye amewo tsria fewuɖula.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Ne èʋuʋu le xaxaɣi la, aleke wò ŋusẽ mehele sue o?
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Ɖe ame siwo wokplɔ yina wuwu ge eye xɔ na ame siwo le yiyim sɔgɔsɔgɔ yina ɖe ku me.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Ne ègblɔ be, “Míenya naneke tso nu sia ŋuti o” la, ɖe ame si daa dziwo kpɔ la menyae oa? Ɖe wòle nyanya na ame si kpɔa wò agbe ta? Ɖe maɖo eteƒe na ame sia ame ɖe nu si wòwɔ la nu oa?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Vinye, no anyitsi elabena enyo; anyitsi tso anyito me avivi le wò nu me.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Nyae hã be, nunya avivi wò luʋɔ nu; ne èke ɖe eŋu la, mɔkpɔkpɔ li na wò hena etsɔ si gbɔna eye wò mɔkpɔkpɔ mazu dzodzro o.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Mègade xa ɖe ame dzɔdzɔe ƒe aƒe ŋu o, mègava ha enɔƒe o
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
elabena togbɔ be ame dzɔdzɔe adze anyi zi adre hã la, agafɔ gake ame vɔ̃ɖiwo ya la, dzɔgbevɔ̃e ahe wo aƒu anyi.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Mègakpɔ dziɖuɖu ƒe dzidzɔ ne wò futɔ dze anyi o, eye ne ekli nu la, dzi megadzɔ wò o,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
elabena Yehowa akpɔe, eye madze eŋu o, eye wòaɖe eƒe dziku ɖa le edzi.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Mègadzo nyanyanya le ame vɔ̃ɖiwo ta alo aʋã ŋu ŋutasẽla o,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
elabena mɔkpɔkpɔ aɖeke meli na ame vɔ̃ɖi ɖe etsɔ si gbɔna ŋuti o eye woatsi ŋutasẽlawo ƒe akaɖi.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Vinye, vɔ̃ Yehowa kple fia la eye mègade aglãdzelawo dzi o
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
elabena ame eve mawo ana gbegblẽ naƒo ɖe wo dzi kpoyi eye ame kae nya dzɔgbevɔ̃e si woate ŋu ahe vɛ?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Esiawo hã nye nunyalawo ƒe nyagbɔgblɔwo: Akpa ɖeka dzi dede le ʋɔnudɔdrɔ̃ me menyo o.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Ame si agblɔ na fɔɖila be, “Mèdze agɔ o” la, amewo ado ɖiŋu nɛ eye dukɔwo anyɔ ŋui.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Ke eme anyo na ame siwo abu fɔ agɔdzela eye yayra gãwo ava wo ameawo dzi.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Nyaŋuɖoɖo ɖe ɖoɖo nu le abe nugbugbɔ ene.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Wu wò gotadɔwo nu eye nàdzra wò agble me ɖo, ema megbe la, tu wò xɔ.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Mègaɖu ɖasefo ɖe hawòvi ŋu dzodzro alo atsɔ wò nuyiwo aka aʋatsoe o.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Mègagblɔ be, “Mele ewɔ ge nɛ abe ale si wòwɔe ɖe ŋutinye ene, mele eteƒe ɖo ge na ŋutsu sia ɖe nu si wòwɔ la ta” o.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Meto kuviatɔ kple ame manyanu ƒe waingble ŋu yi;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
ŋu vu tsyɔ afi sia afi, gbe to ɖe eme katã eye kpekpɔ la kaka le eŋu.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Metsɔ nye dzi ɖo nu si mekpɔ la ŋu eye mesrɔ̃ nu tso nu si mekpɔ la me.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Dɔ alɔ̃ vie, dɔ akɔlɔ̃e sẽe, ŋlɔ wò abɔwo nàdzudzɔ vie,
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
tete ahedada aƒo ɖe dziwò abe adzodala ene, eye hiã abe aʋakalẽtɔ si bla akpa ene.
