Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Be not envious of evil men, And desire not to be with them.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
For destruction doth their heart meditate, And perverseness do their lips speak.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
By wisdom is a house builded, And by understanding it establisheth itself.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
And by knowledge the inner parts are filled, [With] all precious and pleasant wealth.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Mighty [is] the wise in strength, And a man of knowledge is strengthening power,
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
For by plans thou makest for thyself war, And deliverance [is] in a multitude of counsellors.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Wisdom [is] high for a fool, In the gate he openeth not his mouth.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Whoso is devising to do evil, Him they call a master of wicked thoughts.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
The thought of folly [is] sin, And an abomination to man [is] a scorner.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Thou hast shewed thyself weak in a day of adversity, Straitened is thy power,
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
If [from] delivering those taken to death, And those slipping to the slaughter — thou keepest back.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
When thou sayest, 'Lo, we knew not this.' Is not the Ponderer of hearts He who understandeth? And the Keeper of thy soul He who knoweth? And He hath rendered to man according to his work.
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Eat my son, honey that [is] good, And the honeycomb — sweet to thy palate.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
So [is] the knowledge of wisdom to thy soul, If thou hast found that there is a posterity And thy hope is not cut off.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Lay not wait, O wicked one, At the habitation of the righteous. Do not spoil his resting-place.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
For seven [times] doth the righteous fall and rise, And the wicked stumble in evil.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
In the falling of thine enemy rejoice not, And in his stumbling let not thy heart be joyful,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Lest Jehovah see, and [it be] evil in His eyes, And He hath turned from off him His anger.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Fret not thyself at evil doers, Be not envious at the wicked,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
For there is not a posterity to the evil, The lamp of the wicked is extinguished.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Fear Jehovah, my son, and the king, With changers mix not up thyself,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
For suddenly doth their calamity rise, And the ruin of them both — who knoweth!
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
These also are for the wise: — To discern faces in judgment is not good.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Whoso is saying to the wicked, 'Thou [art] righteous,' Peoples execrate him — nations abhor him.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
And to those reproving it is pleasant, And on them cometh a good blessing.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Lips he kisseth who is returning straightforward words.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Prepare in an out-place thy work, And make it ready in the field — go afterwards, Then thou hast built thy house.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Be not a witness for nought against thy neighbour, Or thou hast enticed with thy lips.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Say not, 'As he did to me, so I do to him, I render to each according to his work.'
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Near the field of a slothful man I passed by, And near the vineyard of a man lacking heart.
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
And lo, it hath gone up — all of it — thorns! Covered its face have nettles, And its stone wall hath been broken down.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
And I see — I — I do set my heart, I have seen — I have received instruction,
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
A little sleep — a little slumber — A little folding of the hands to lie down.
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
And thy poverty hath come [as] a traveller, And thy want as an armed man!
