Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Do not be envious of evil men, And do not desire to be with them.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
For their heart meditates [on] destruction, And their lips speak perverseness.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
A house is built by wisdom, And it establishes itself by understanding.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
And the inner parts are filled by knowledge, [With] all precious and pleasant wealth.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
The wise [is] mighty in strength, And a man of knowledge is strengthening power,
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
For you make war for yourself by plans, And deliverance [is] in a multitude of counselors.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Wisdom [is] high for a fool, he does not open his mouth in the gate.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Whoever is devising to do evil, They call him a master of wicked thoughts.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
The thought of folly [is] sin, And a scorner [is] an abomination to man.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
You have showed yourself weak in a day of adversity, Your power is restricted,
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
If [from] delivering those taken to death, And you take back those slipping to the slaughter.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
When you say, “Behold, we did not know this.” Is the Ponderer of hearts not He who understands? And the Keeper of your soul He who knows? And He has rendered to man according to his work.
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
My son, eat honey that [is] good, And the honeycomb [is] sweet to your palate.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
So [is] the knowledge of wisdom to your soul, If you have found that there is a posterity And your hope is not cut off.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Do not lay wait, O wicked one, At the habitation of the righteous. Do not spoil his resting place.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
For the righteous fall and rise seven [times], And the wicked stumble in evil.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Do not rejoice in the falling of your enemy, And do not let your heart be joyful in his stumbling,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Lest YHWH see, and [it be] evil in His eyes, And He has turned His anger from off him.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Do not fret yourself at evildoers, do not be envious at the wicked,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
For there is not a posterity to the evil, The lamp of the wicked is extinguished.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Fear YHWH, my son, and the king, Do not mix yourself up with changers,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
For their calamity rises suddenly, And the ruin of them both—who knows!
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
These are also for the wise: [It] is not good to discern faces in judgment.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Whoever is saying to the wicked, “You [are] righteous,” Peoples execrate him—nations abhor him.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
And it is pleasant to those reproving, And a good blessing comes on them.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
He who is returning straightforward words kisses lips.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Prepare your work in an out-place, And make it ready in the field—go afterward, Then you have built your house.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Do not be a witness against your neighbor for nothing, Or you have enticed with your lips.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Do not say, “As he did to me, so I do to him, I render to each according to his work.”
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
I passed by near the field of a slothful man, And near the vineyard of a man lacking heart.
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
And behold, it has gone up—all of it—thorns! Nettles have covered its face, And its stone wall has been broken down.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
And I see—I set my heart, I have seen—I have received instruction,
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
A little sleep—a little slumber—A little folding of the hands to lie down.
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
And your poverty has come [as] a traveler, And your want as an armed man!
