Притчи 24

1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

Be not thou envious against evil men, neither desire to be with them.

2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

For their heart studieth destruction, and their lips talk of mischief.

3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

Through wisdom is an house builded; and by understanding it is established:

4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

And by knowledge shall the chambers be filled with all precious and pleasant riches.

5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

A wise man [is] strong; yea, a man of knowledge increaseth strength.

6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

For by wise counsel thou shalt make thy war: and in multitude of counsellors [there is] safety.

7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

Wisdom [is] too high for a fool: he openeth not his mouth in the gate.

8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

He that deviseth to do evil shall be called a mischievous person.

9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

The thought of foolishness [is] sin: and the scorner [is] an abomination to men.

10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

[If] thou faint in the day of adversity, thy strength [is] small.

11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.

If thou forbear to deliver [them that are] drawn unto death, and [those that are] ready to be slain;

12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

If thou sayest, Behold, we knew it not; doth not he that pondereth the heart consider [it]? and he that keepeth thy soul, doth [not] he know [it]? and shall [not] he render to [every] man according to his works?

13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.

My son, eat thou honey, because [it is] good; and the honeycomb, [which is] sweet to thy taste:

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

So [shall] the knowledge of wisdom [be] unto thy soul: when thou hast found [it], then there shall be a reward, and thy expectation shall not be cut off.

15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

Lay not wait, O wicked [man], against the dwelling of the righteous; spoil not his resting place:

16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

For a just [man] falleth seven times, and riseth up again: but the wicked shall fall into mischief.

17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

Rejoice not when thine enemy falleth, and let not thine heart be glad when he stumbleth:

18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

Lest the LORD see [it], and it displease him, and he turn away his wrath from him.

19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

Fret not thyself because of evil [men], neither be thou envious at the wicked;

20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

For there shall be no reward to the evil [man; ] the candle of the wicked shall be put out.

21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

My son, fear thou the LORD and the king: [and] meddle not with them that are given to change:

22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?

For their calamity shall rise suddenly; and who knoweth the ruin of them both?

23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.

These [things] also [belong] to the wise. [It is] not good to have respect of persons in judgment.

24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

He that saith unto the wicked, Thou [art] righteous; him shall the people curse, nations shall abhor him:

25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

But to them that rebuke [him] shall be delight, and a good blessing shall come upon them.

26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.

[Every man] shall kiss [his] lips that giveth a right answer.

27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

Prepare thy work without, and make it fit for thyself in the field; and afterwards build thine house.

28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

Be not a witness against thy neighbour without cause; and deceive [not] with thy lips.

29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

Say not, I will do so to him as he hath done to me: I will render to the man according to his work.

30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

I went by the field of the slothful, and by the vineyard of the man void of understanding;

31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена

And, lo, it was all grown over with thorns, [and] nettles had covered the face thereof, and the stone wall thereof was broken down.

32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

Then I saw, [and] considered [it] well: I looked upon [it, and] received instruction.

33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

[Yet] a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:

34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

So shall thy poverty come [as] one that travelleth; and thy want as an armed man.