Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Be not thou envious against evil men, neither desire to be with them.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
For their heart studieth destruction, and their lips talk of mischief.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Through wisdom is an house builded; and by understanding it is established:
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
And by knowledge shall the chambers be filled with all precious and pleasant riches.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
A wise man is strong; yea, a man of knowledge increaseth strength.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
For by wise counsel thou shalt make thy war: and in multitude of counsellers there is safety.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Wisdom is too high for a fool: he openeth not his mouth in the gate.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
He that deviseth to do evil shall be called a mischievous person.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
The thought of foolishness is sin: and the scorner is an abomination to men.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
If thou faint in the day of adversity, thy strength is small.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
If thou forbear to deliver them that are drawn unto death, and those that are ready to be slain;
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
If thou sayest, Behold, we knew it not; doth not he that pondereth the heart consider it? and he that keepeth thy soul, doth not he know it? and shall not he render to every man according to his works?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
My son, eat thou honey, because it is good; and the honeycomb, which is sweet to thy taste:
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
So shall the knowledge of wisdom be unto thy soul: when thou hast found it, then there shall be a reward, and thy expectation shall not be cut off.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Lay not wait, O wicked man, against the dwelling of the righteous; spoil not his resting place:
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
For a just man falleth seven times, and riseth up again: but the wicked shall fall into mischief.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Rejoice not when thine enemy falleth, and let not thine heart be glad when he stumbleth:
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Lest YHWH see it, and it displease him, and he turn away his wrath from him.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Fret not thyself because of evil men, neither be thou envious at the wicked;
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
For there shall be no reward to the evil man; the candle of the wicked shall be put out.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
My son, fear thou YHWH and the king: and meddle not with them that are given to change:
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
For their calamity shall rise suddenly; and who knoweth the ruin of them both?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
These things also belong to the wise. It is not good to have respect of persons in judgment.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
He that saith unto the wicked, Thou are righteous; him shall the people curse, nations shall abhor him:
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
But to them that rebuke him shall be delight, and a good blessing shall come upon them.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Every man shall kiss his lips that giveth a right answer.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Prepare thy work without, and make it fit for thyself in the field; and afterwards build thine house.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Be not a witness against thy neighbour without cause; and deceive not with thy lips.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Say not, I will do so to him as he hath done to me: I will render to the man according to his work.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
I went by the field of the slothful, and by the vineyard of the man void of understanding;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
And, lo, it was all grown over with thorns, and nettles had covered the face thereof, and the stone wall thereof was broken down.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Then I saw, and considered it well: I looked upon it, and received instruction.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Yet a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
So shall thy poverty come as one that travelleth; and thy want as an armed man.
