< Притчи 24 >

1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Misund ej onde Folk, hav ikke lyst til at være med dem;
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
thi deres Hjerte pønser paa Vold, deres Læbers Ord volder Men.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Ved Visdom bygges et Hus, ved Indsigt holdes det oppe,
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
ved Kundskab fyldes Kamrene med alskens kosteligt, herligt Gods.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Vismand er større end Kæmpe, kyndig Mand mer end Kraftkarl.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Thi Krig skal du føre efter modent Overlæg, vel staar det til, hvor mange giver Raad.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Visdom er Daaren for høj, han aabner ej Munden i Porten.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Den, der har ondt i Sinde, kaldes en rænkefuld Mand.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Hvad en Daare har for, er Synd, en Spotter er Folk en Gru.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Taber du Modet paa Trængslens Dag, da er din Kraft kun ringe.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Frels dem, der slæbes til Døden, red dem, der vakler hen for at dræbes.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Siger du: »Se, jeg vidste det ikke« — mon ej han, der vejer Hjerter, kan skønne? Han, der tager Vare paa din Sjæl, han ved det, han gengælder Mennesker, hvad de har gjort.
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Spis Honning, min Søn, det er godt, og Kubens Saft er sød for din Gane;
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
vid, at saa er og Visdom for Sjælen! Naar du finder den, har du en Fremtid, dit Haab bliver ikke til intet.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Lur ej paa den retfærdiges Bolig, du gudløse, ødelæg ikke hans Hjem;
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
thi syv Gange falder en retfærdig og staar op, men gudløse styrter i Fordærv.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Falder din Fjende, saa glæd dig ikke, snubler han, juble dit Hjerte ikke,
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
at ikke HERREN skal se det med Mishag og vende sin Vrede fra ham.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Græm dig ej over Ugerningsmænd, misund ikke de gudløse;
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
thi den onde har ingen Fremtid, gudløses Lampe gaar ud.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Frygt HERREN og Kongen, min Søn, indlad dig ikke med Folk, som gør Oprør;
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
thi brat kommer Ulykke fra dem, uventet Fordærv fra begge.
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Ogsaa følgende Ordsprog er af vise Mænd. Partiskhed i Retten er ilde.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Mod den, som kender en skyldig fri, er Folkeslags Banden, Folkefærds Vrede;
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
men dem, der dømmer med Ret, gaar det vel, dem kommer Lykkens Velsignelse over.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Et Kys paa Læberne giver den, som kommer med ærligt Svar.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Fuldfør din Gerning udendørs, gør dig færdig ude paa Marken og byg dig siden et Hus!
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Vidn ikke falsk mod din Næste, vær ikke letsindig med dine Læber;
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
sig ikke: »Jeg gør mod ham, som han gjorde mod mig, jeg gengælder hver hans Gerning.«
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Jeg kom forbi en lad Mands Mark og et uforstandigt Menneskes Vingaard;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
se, den var overgroet af Tidsler, ganske skjult af Nælder; Stendiget om den laa nedbrudt.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Jeg skued og skrev mig det bag Øre, jeg saa og tog Lære deraf:
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Lidt Søvn endnu, lidt Blund, lidt Hvile med samlagte Hænder:
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
Som en Stimand kommer da Fattigdom over dig, Trang som en skjoldvæbnet Mand.

< Притчи 24 >