Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Hlang thae rhoek taengah thatlai boeh. Amih taengah om hamla nai rhoe nai boeh.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Amih kah lungbuei loh rhoelrhanah te a taeng tih, a hmuilai loh thakthaenah ni a thui.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Cueihnah neh im a sak tih a lungcuei neh a thoh.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Mingnah loh boeirhaeng neh a kuel a ka, a naep a noi boeih khaw imkhui ah a khawk sak.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Cueih he tah hlang kah sarhi la om tih, mingnah loh hlang kah thadueng a cong pah.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Caemtloek vaengah nang hamla a niing hang hol vetih, uentonah cungkuem neh loeihnah hang khueh ni.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Cueihnah he aka ang ham tah sang aih. Vongka ah a ka a ong pah moenih.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Thaehuet ham aka moeh tah, “Tangkhuepnah boei,” la a khue uh ni.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Anglat kah a tholh khaw khonuen rhamtat, hmuiyoi hlang khaw tueilaehkoi ni.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Citcai tue vaengah na tahah tih, na thadueng khaw tla.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Duek sak ham a khuen uh te huul uh laeh, ngawnnah la aka yalh te khaw hloh uh laeh.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
“Ka ming uh moenih ko he,” na ti cakhaw, amah loh lungbuei a khiinglang tih yakming mahpawt a? Na hinglu aka kueinah loh a ming ta. Te dongah hlang he amah kah bisai bangla a thuung ni ta.
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Ka ca, khoitui tah then tih ca lah. Khoilitui tah na ka dongah didip ta.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Cueihnah te na hinglu ham ming van lah. Na hmuh atah na hmailong khui vetih, na ngaiuepnah khaw yoe mahpawh.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Halang aw, hlang dueng tolkhoeng ke rhongngol thil boeh, a kolhmuen te khaw rhoelrhak pah boeh.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Aka dueng tah voei rhih a cungku akhaw koep thoo dae, halang rhoek tah yoethae nen ni a tongtah uh.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Na thunkha, na thunkha te a cungku vaengah kokhahnah boeh, a paloe vaengah khaw na lungbuei omngaih sak boeh.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
BOEIPA loh a hmuh vaengah a mik lolh vetih, anih taengkah a thintoek te vik lat ve.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Thaehuet dongah sai boeh. Halang rhoek taengah khaw thatlai boeh.
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Boethae ham a hmailong a khui pah moenih, halang kah hmaithoi khaw a thih pah ni.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Ka ca, BOEIPA khaw, manghai khaw rhih lah. Aka thovael neh pitpom boeh.
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
Amih te rhainah loh buengrhuet a pai thil vetih, amih rhoi kah yoethaenah te ulong a ming?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
He rhoek khaw hlang cueih kah a hut ni. Laitloeknah dongah maelhmai loha sak khaw then pawh.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Halang te, “Na dueng,” aka ti nah tah, amah te pilnam loh a tap vetih, namtu loh kosi a sah thil ni.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Tedae amih aka tluung rhoek te hoel ti vetih, a soah yoethennah hnothen loh a thoeng pah ni.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Langya la olka aka mael tah, a hmuilai te a mok pah.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Na bibi te vongvoel ah khaw cikngae sak. Anih te a hnukah na lo ah a sikim phoeiah na im te thoh.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Na hui te ahong mai neh laipai la om thil boeh. Namah kah hmuilai neh na hloih a?
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
“Kai taengah a saii bangla amah te ka saii van ni, hlang te amah kah bisai bangla ka thuung ni,” ti boeh.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Kolhnaw hlang kah lohma longah khaw, lungbuei aka talh hlang kah misur taengah khaw ka cet coeng.
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
Lo pum ah dohui daih tih, canghli ah lota loh a thing. A vongtung dongkah lungto khaw a koengloeng coeng ke.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Ka hmuh vaengah kai long tah, ka lungbuei ah ka khueh tih, ka sawt vaengah thuituennah la ka loh.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Bet ip, bet ngam, kut bet a poem neh yalh pahoi.
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
Te vaengah na khodaeng loh aka cetpaitai bangla, na tloelnah loh photling aka bai hlang bangla ha pawk.
