Притчи 24
1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Wadela: i hamobe dunu amo mae mudale ba: ma! Amola amo dunu amo bisili mae dogolegema.
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
Ilia asigi dawa: su ganodini da mosolamusa: fawane dawa: lala. Amola eso huluane ilia lafidili esega dunu eno amo se nabima: ne sia: daha.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
Sosogo fi ilia hou noga: le dadawa: le fifilasu da igi bai magufu fa: i noga: i agoai gala.
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Diasu da amo da: iya gagui amo ea sesei huluane da fedege agoane, dawa: su noga: idafa amola liligi ida: iwane gala, amoga nabai gala.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Noga: le dadawa: su hou da da: i hodo gasa hou baligisa.
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Amasea, gegena masunusa: gala, hidadea iligelalu masa. Amola fada: i sia: noga: le ha: ini nabalu ahoasea, dilia da ha lai ilima osa: la heda: mu agoai ba: mu.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Gagaoui dunu da dadawa: su sia: fada: ne hame dawa: Dawa: su dunu da fada: i sia: bagade sia: dasea, gagaoui dunu da amo sia: fidili mae sia: ne, ouiya: le esala.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Di da eso huluane wadela: i hou hamomusa: ilegesea, dunu eno ilia da di da mosolasu hamosu dunu amane dawa: mu.
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Gagaoui dunu da wadela: i ilegemusa: fawane dawa: lala. Dunu mogili da dunu eno ilima gasa fili higasu hou hamosa. Dunu huluane da amaiwane dunuma higasa.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Se nabasu bagade doaga: sea, di da gasa hame agoane hamosea, gogayeidafa dunu agoane ba: mu.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Fofada: su dunu da wadela: i hame hamosu dunu amo giadofale medole legemusa: dawa: sea, defea, mae ha: aligima. Amo dunu hedolo gaga: ma.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Amo hou da dia liligi hame agoane mae sia: ma. Bai Gode da dia hou dawa: , amola dia hamobe E da adoba: lala. Amola E da dia hamoi defele dima bidi imunu.
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Nagofe! Di agime hano amo moma. Amo da dia gona: suga leba: le ba: sea, hedaiwane ba: sa.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Amo defele, molole dawa: su sia: da dia da: i hodo amola asigi dawa: su obenasa. Di da molole dawa: su lasea, hahawane esalumu.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Wadela: le hamosu dunu da moloidafa dunu amo ea liligi amola ea diasu wamolamusa: ilegelala. Be di da agoane mae ilegema.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Moloidafa dunu da dafasea, e da hedolo bu sinidigisa. Be se nabasu da wadela: i hamosu dunu ilima doaga: sea, e da wadela: lesi dagoi ba: mu.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Se nabasu bagade da dia ha lai dunuma doaga: sea, mae nodoma. E da dafasea, hahawane mae ba: ma.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Dia ha lai dunu da se nababeba: le, di da nodosea, Hina Gode da amo hou higa: i hodosa. Amasea, e da dia ha lai ema se iasu hame ima: bela: ?
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Wadela: le hamosu dunu ilia hamobeba: le, mae da: i dioma. Amola, ilia wadela: i hou hamobeba: le, liligi bagade lasea, mae mudama.
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Bai ilia da hame fifi ahoanumu. Fa: no misunu hahawane hou da ilima hame doaga: mu.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Nagofe! Hina Godema beda: ne nodoma. Amola osobo bagade hina bagade amoma nabasu hou hamoma. Nowa dunu da Hina Gode o hina bagade ilima odoga: sea, ilima mae gilisima.
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
Agoane odoga: su dunu ilia da hedolodafa dafasu dawa: Gode amola osobo bagade hina bagade dunu da ilima se imunusa: dawa:
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Molole dawa: su dunu da amo eno sia: su sia: i. ‘Fofada: su dunu da dunu aduna elama fofa: da: sea, e da dunu afamagamu da defea hame.’
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
E da wadela: le hamosu dunu da moloidafa sia: sea, dunu huluane da e aligima: ne gagabumu amola e higamu.
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Be fofada: su dunu da wadela: le hamosu dunu ilima se iasea, e da hahawane ba: mu amola eno dunu da ema nodomu.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
Nowa dunu da moloidafa adole iasea, amo da eno dunuma dogeleidafa hou agoai.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Dia diasu gaguli, fifi lamusa: dawa: sea, hidadea ifa abalegele, ha: i manu heda: sea, dia manu defele ba: sea, dia diasu gaguli, fifi laloma.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Dia da udigili eno dunuma mae fofada: ma. Amola bai hamedei hou amola ema ogogolewane mae fofada: ma.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Amola di amane mae sia: ma, “Na da e nama hamoi defele ema hamomu. Na da dabemu,” amane mae sia: ma.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Na da hihi dabuli gagaoui dunu amo ea waini efe sagai amodili asi.
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
Amo ganodini, aya: gaga: nomei amola gisi heda: i bagade bai. Amola igiga gagoi amo da mugululi sa: i dagoi ba: i.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Amo na da ba: lalu, amola na da bu dawa: i, amola amo ea bai dawa: i dagoi.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Bai di helefili golamu da defea. Dia lobo sogoba: digili fa: bihadi golama.
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
Be di da golai dialoba, wamolasu dunu da doagala: be defele, hame gagui hou da dima doaga: mu.
