Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Katta erbab bilen hemdastixan bolsang, Aldingdiki kim ikenlikini obdan oylan.
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
Ishtiying yaman bolsa, Gélinggha pichaq tenglep turghandek özüngni tart.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Uning nazunémetlirini tama qilma, Ular adem aldaydighan tamaqlardur.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Bay bolimen dep özüngni upratma; Özüngning zéhningni bu ishqa qaratma.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
[Bayliqlargha] köz tikishing bilenla, ular yoq bolidu; Pul-mal derweqe özige qanat yasap, Xuddi bürküttek asman’gha uchup kéter.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Ach közning nénini yéme, Uning ésil nazunémetlirini tama qilma;
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
Chünki uning köngli qandaq bolghandek, özimu shundaq. U aghzida: — Qéni, alsila, ichsile! — désimu, Biraq könglide séni oylighini yoq.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Yégen bir yutum taamnimu qusuwétisen, Uninggha qilghan chirayliq sözliringmu bikargha ketken bolidu.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Exmeqqe yol körsitip salma, Chünki u eqil sözliringni közge ilmas.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Qedimde békitken yerning pasil tashlirini yötkime, Yétimlarning étizlirighimu ayagh basma;
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
Chünki ularning Hemjemet-Qutquzghuchisi intayin küchlüktur; U Özi ular üchün üstüngdin dewa qilar.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Nesihetke köngül qoy, Ilim-bilimlerge qulaq sal.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Balanggha terbiye bérishtin érinme; Eger tayaq bilen ursang, u ölüp ketmeydu;
Sen uni tayaq bilen ursang, Belkim uni tehtisaradin qutquziwalisen. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
I oghlum, dana bolsang, Méning qelbim qanche xush bolar idi!
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Aghzingda orunluq sözler bolsa, ich-ichimdin shadlinimen.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Gunah sadir qilghuchilargha reshk qilma, Herdaim Perwerdigardin eyminishte turghin;
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Shundaq qilghiningda jezmen köridighan yaxshi kününg bolidu, Arzu-ümiding bikargha ketmes.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
I oghlum, sözümge qulaq sélip dana bol, Qelbingni [Xudaning] yoligha bashlighin.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Meyxorlargha arilashma, Nepsi yaman göshxorlar bilen bardi-keldi qilma;
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
Chünki haraqkesh bilen nepsi yaman axirida yoqsulluqta qalar, Gheplet uyqusigha patqanlargha jende kiyimni kiygüzer.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Séni tapqan atangning sözini angla, Anang qérighanda uninggha hörmetsizlik qilma.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Heqiqetni sétiwal, Uni hergiz sétiwetme. Danaliq, terbiye we yorutulushnimu al.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Heqqaniy balining atisi chong xushalliq tapar; Dana oghulni tapqan atisi uningdin xursen bolar.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Ata-anangni söyündürüp, Séni tughqan anangni xush qil.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
I oghlum, qelbingni manga tapshur; Közliringmu hayatliq yollirimgha tikilsun!
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
Chünki pahishe ayal chongqur oridur, Buzuq yat ayal tar zindandur;
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Ular qaraqchidek möküwélip, Insaniyet arisidiki wapasizlarni köpeyter.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Kimde azab bar? Kimde derd-elem? Kim jédel ichide qalar? Kim nale-peryad kötürer? Kim sewebsiz yarilinar? Kimning közi qizirip kéter?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Del sharab üstide uzun olturghan, Ebjesh sharabtin tétishqa aldirighan meyxorlar!
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Sharabning ajayib qizilliqigha, uning jamdiki julaliqigha, Kishining gélidin shundaq siliq ötkenlikige meptun bolup qalma!
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Axirida u zeherlik yilandek chéqiwalidu, Oq yilandek neshtirini sanjiydu.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Köz aldingda ghelite menziriler körünidu, Aghzingdin qalaymiqan sözler chiqidu.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Xuddi déngiz-okyanlarda leylep qalghandek, Yelkenlik kémining moma yaghichi üstide yatqandek bolisen.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
Sen choqum: — Birsi méni urdi, lékin men yarilanmidim! Birsi méni tayaq bilen urdi, biraq aghriqini sezmidim!» — deysen. Biraq sen yene: «Hoshumgha kelsemla, men yenila sharabni izdeymen! — deysen.
