Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Når du sit til bords hjå ein hovding, so agta vel på kven du hev fyre deg,
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
og set ein kniv på strupen din, um mathugen din er stor.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Fys ikkje etter hans lostemat, for det er dårande føda.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Mød deg ei med å verta rik, lat fara den klokskapen din!
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Lat ei augo fljuga til det som kverv, for det gjer seg vengjer, det er visst, som ein ørn som flyg til himmels.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Et ikkje brød hjå den som misunner deg, og fys ikkje etter hans lostemat!
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
For som han reknar ut i sjæli si, soleis er han. «Et og drikk!» han segjer til deg, men hjarta hans er ikkje med deg.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
For biten din som du hev ete, lyt du spy upp att, og du hev spilt dine fagre ord.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
For øyro på dåren skal du ikkje tala, for han vanvyrder visdommen i dine ord.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Flyt ikkje gamall merkestein, og kom ei inn på åkrane åt faderlause.
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
For deira målsmann er sterk, han skal føra saki deira imot deg.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Vend hjarta ditt til age og øyro dine til kunnskaps ord!
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Lat ikkje guten vera utan age! Slær du han med riset, skal han ikkje døy.
Du slær han med riset, og sjæli hans bergar du frå helheim. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Son min, vert hjarta ditt vist, so gled seg og mitt hjarta,
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
og nyro mine fegnast når lipporn’ dine talar det som rett er.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Lat ikkje hjarta ditt misunna syndarar, men stræva stødt etter gudlegdom.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
For då er du viss på ei framtid, og di von skal ei verta til inkjes.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Høyr du, son min, og vert vis, og lat hjarta ditt ganga beint fram på vegen.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Ver ikkje med millom vindrikkarar, millom deim som foret seg på kjøt.
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
For drikkar og storetar fatig vert, og svevn gjev fillor for klæde.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Høyr på far din som avla deg, og vanvyrd ei mor di når ho vert gamall!
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Kjøp sanning og sel henne ikkje, visdom og age og vit.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Storleg fegnast far til den rettferdige, og den som fær ein vis son, skal få gleda av han.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Lat far din og mor di gleda seg, og ho som fødde deg, fegnast.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Son min, gjev meg hjarta ditt, og lat dine augo lika vegarne mine.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For skjøkja er som djupe gravi og den framande kona som tronge brunnen,
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
ja, ho ligg på lur som ein ransmann, og ho aukar talet på utrue folk.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Kven hev sorg? Kven hev sut? Kven hev dragsmål? Kven hev klagemål? Kven hev sjølvvalde sår? Kven hev dimsynte augo?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Dei som drygjer lenge hjå vinen, dei som kjem og smakar på mjøden.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Sjå ikkje på vinen kor han raudnar, kor vænt han smiler i staupet! lett renn han ned.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Men sidan han sting som ein slange og høgg som ein orm.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Då skal augo dine sjå rare syner, og hjarta ditt talar tull og tøv.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Du vert som låg du i havsens djup, eller låg i toppen av mastri.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
«Dei slo meg, men det gjorde’kje vondt, dei banka meg, men eg kjende det ikkje. Når skal eg vakna? Eg vil få tak i endå meir.»
