Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Kad tu sēdies, maizi ēst ar valdnieku, tad ņem labi vērā, kas tavā priekšā.
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
Tu nazi lieci pie savas rīkles, ja esi negausis cilvēks.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Neiegribies viņa gardumu; jo tā ir viltus maize.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Nedzenies bagāts tapt, atmet tādu savu padomu.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Vai tu savām acīm ļausi laisties, kur nav nekā? Jo tas tiešām ņemsies spārnus, kā ērglis, kas pret debesi skrien.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Neēd tā maizi, kam skaudīga acs, un nekāro viņa gardumus;
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
Jo kādas viņa sirds domas, tāds viņš ir. „Ēd un dzer!“tā viņš tev saka, bet viņa sirds nav ar tevi.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Tavi kumosi, ko tu ieēdis, tev būs jāaizvemj, un tavi mīlīgie vārdi būs bijuši veltīgi.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Nerunā priekš ģeķa ausīm; jo viņš tik nievās tavus prātīgos vārdus.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Neatcel vecās robežas un nenāc uz bāreņu tīrumiem;
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
Jo viņu atriebējs ir varens; tas iztiesās viņu tiesu pret tevi.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Loki savu sirdi pie pamācīšanas un savas ausis pie prātīgas valodas.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Neatrauj bērnam pārmācību; ja tu viņu ar rīkstēm šaustīsi, tad tādēļ jau nemirs.
Tu viņu šaustīsi ar rīkstēm un izglābsi viņa dvēseli no elles. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Mans dēls, ja tava sirds gudra, tad mana sirds priecāsies, tiešām tā priecāsies;
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Un manas īkstis no prieka lēks, ja tavas lūpas runās skaidrību.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Lai tava sirds nedeg uz grēciniekiem; bet turies vienmēr Tā Kunga bijāšanā.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Jo tiešām nāks pastara diena, un tava gaidīšana nebūs veltīga.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Klausies tu, mans bērns, un esi gudrs un turi savu sirdi taisnā ceļā.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Neesi ar vīna dzērājiem, kas rijot savu pašu miesu rij;
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
Jo dzērājs un rijējs panīks, un paģiras vilks skrandas mugurā.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Klausi savam tēvam, kas tevi dzemdinājis, un nenicini savu māti, kad tā būs veca.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Pērc patiesību, un nepārdod gudrību, pamācīšanu un atzīšanu.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Ar lielu prieku priecāsies taisnā tēvs, un kas gudru dzemdina, tas līksmosies par viņu.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Lai tavs tēvs un tava māte priecājās, un lai līksmojās, kas tevi dzemdējusi.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Dod man savu sirdi, mans dēls, un lai mans ceļš tavām acīm labi patīk.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
Jo mauka ir dziļa bedre, un sveša sieva šaura aka.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Tiešām tā glūn kā laupītājs, un vairo atkāpējus pasaulē.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Kam gaudas? Kam vaidi? Kam bāršanās? Kam žēlabas? Kam skrambas par velti? Kam neskaidras acis?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Tiem, kas pie vīna kavējās, tiem, kas nāk salda dzēriena meklēt.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Neskaties pēc vīna, ka viņš tāds sarkans, ka biķerī tas zvīļo, ka tik vēlīgi nostaigā lejā.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Pēc viņš dzeļ kā čūska un dur kā odze.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Tavas acis skatās pēc svešām sievām, un tava sirds runā netiklību,
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Un tu esi, kā kas jūras vidū guļ, un kā kas masta virsgalā guļ.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
„Mani sit, bet man nesāp; mani grūsta, bet es nejūtu. Kad jel uzmodīšos? Tad sākšu atkal no gala!“
