Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Quando sederis ut comedas cum principe, diligenter attende quæ apposita sunt ante faciem tuam.
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
Et statue cultrum in gutture tuo: si tamen habes in potestate animam tuam.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Ne desideres de cibis ejus, in quo est panis mendacii.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Noli laborare ut diteris, sed prudentiæ tuæ pone modum.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Ne erigas oculos tuos ad opes quas non potes habere, quia facient sibi pennas quasi aquilæ, et volabunt in cælum.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Ne comedas cum homine invido, et ne desideres cibos ejus:
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
quoniam in similitudinem arioli et conjectoris æstimat quod ignorat. Comede et bibe, dicet tibi; et mens ejus non est tecum.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Cibos quos comederas evomes, et perdes pulchros sermones tuos.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
In auribus insipientium ne loquaris, qui despicient doctrinam eloquii tui.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Ne attingas parvulorum terminos, et agrum pupillorum ne introëas:
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
propinquus enim illorum fortis est, et ipse judicabit contra te causam illorum.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Ingrediatur ad doctrinam cor tuum, et aures tuæ ad verba scientiæ.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Noli subtrahere a puero disciplinam: si enim percusseris eum virga, non morietur.
Tu virga percuties eum, et animam ejus de inferno liberabis. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Fili mi, si sapiens fuerit animus tuus, gaudebit tecum cor meum:
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
et exsultabunt renes mei, cum locuta fuerint rectum labia tua.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Non æmuletur cor tuum peccatores, sed in timore Domini esto tota die:
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
quia habebis spem in novissimo, et præstolatio tua non auferetur.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Audi, fili mi, et esto sapiens, et dirige in via animum tuum.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Noli esse in conviviis potatorum, nec in comessationibus eorum qui carnes ad vescendum conferunt:
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
quia vacantes potibus et dantes symbola consumentur, et vestietur pannis dormitatio.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Audi patrem tuum, qui genuit te, et ne contemnas cum senuerit mater tua.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Veritatem eme, et noli vendere sapientiam, et doctrinam, et intelligentiam.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Exsultat gaudio pater justi; qui sapientem genuit, lætabitur in eo.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Gaudeat pater tuus et mater tua, et exsultet quæ genuit te.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Præbe, fili mi, cor tuum mihi, et oculi tui vias meas custodiant.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
Fovea enim profunda est meretrix, et puteus angustus aliena.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Insidiatur in via quasi latro, et quos incautos viderit, interficiet.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Cui væ? cujus patri væ? cui rixæ? cui foveæ? cui sine causa vulnera? cui suffusio oculorum?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
nonne his qui commorantur in vino, et student calicibus epotandis?
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Ne intuearis vinum quando flavescit, cum splenduerit in vitro color ejus: ingreditur blande,
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
sed in novissimo mordebit ut coluber, et sicut regulus venena diffundet.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Oculi tui videbunt extraneas, et cor tuum loquetur perversa.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Et eris sicut dormiens in medio mari, et quasi sopitus gubernator, amisso clavo.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
Et dices: Verberaverunt me, sed non dolui; traxerunt me, et ego non sensi. Quando evigilabo, et rursus vina reperiam?
