Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Kom fin wi sie mwet fulat muta mongo, esam akwoya lah su el uh.
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
Kom finne ke mongo yohk, kom eis na lupa fal.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Nimet oasroasr nu ke mwe mongo yuyu el kite kom kac. Sahp el oru in mwe srike kom.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Kom in lalmwetmet, ac tia kemkatula in suk mwe kasrup.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Mani lom uh ku in wanginla ke kitin pacl na — oana in oasr posohksok kac, na sohkla oana sie eagle.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Nimet mongo yurin sie mwet srowohsr, ku mwel mwe mongo yuyu el oru.
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
El ac fahk mu, “Fahsru eis pac kutu mongo uh,” tusruktu el tia fahk ke inse pwaye. Nunak lal siena.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Kom ac wihtacla ma kom kangla, ac kusen eyeinse lom uh wanginla sripa.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Nimet srike in sramsram in lalmwetmet nu sin sie mwet lalfon; el tia ku in eis in nunku kac.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Nimet mokle sie masrol matu, ku eisla acn lun mwet mukaimtal.
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
LEUM GOD El ac loangelos ke ku lal, ac aolulos in sramsram lain kom.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Porongo mwet luti lom, ac sang kuiyom in lutlut.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Nimet alolo in kai sie tulik. Sie sringsring fal ac tia unilya,
a ma ac molela moul lal. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Tulik nutik, kom fin sun lalmwetmet, nga ac arulana insewowo.
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Nga ac arulana engan ke nga lohng kom fahk kas lalmwetmet.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Nimet sok sin mwet koluk, a kom in akfulatye LEUM GOD pacl nukewa.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Fin ouinge, kom ac fah sun finsrak nukewa lom.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Tulik nutik, porongeyu. Kom in lalmwetmet ac nunak akloalya ke ouiyen moul lom.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Nimet kupasr nu sin mwet nim wain yokla ac kainmongo.
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
Mwet lungse nimnim ac mwet kainmongo elos ac sukasrup. Fin pwayena ma kom oru pa mongo ac motul, ac tia paht na kom nukum nuknuk mihsasa.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Porongo papa tomom — funu tia el, kom lukun wangin. Ke pacl se nina kiom el matuoh, akkalemye srui lom nu sel.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Pwaye, lalmwetmet, lutlut, ac etauk — ma inge kewa fal kom in moli, tusruktu kom in tia kukakunla, mweyen ma inge arulana saok.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Mwe insewowo nu sin sie papa tulik natul fin lalmwetmet ac moul suwohs.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Oru ma ac akinsewowoye papa tomom ac nina kiom. Kom fin oru ouinge, nina kiom el ac arulana engan.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Wen nutik, lohang akwoya, ac lela moul luk in mwe srikasrak nu sum.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
Mutan kosro su eis molin kosro lalos, ac mutan koluk uh, elos sie kwasrip nu ke misa.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Elos soanekom oana mwet pisrapasr, ac oru mukul puspis in tia pwaye nu sin mutan kialos.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Su oasr ongoiya yoro? Su oasr asor yoro? Su amei ac lungse anwuk finne wangin sripa? Su srusrala atronmuta?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Elos su muta paht ke wain uh, ac elos su kar mwe nim ku.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Nimet lela wain uh in srifekomla, finne srusra ac saromrom in cup uh, ac arulana wo emah ke kom ac ukumya uh.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Ke lotutang tok ah, kom ac pula mu oana soko wet pwasin el ngaliskomi.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Motom ac liye ma sakirik, ac nunak lom ac kaskas lom ac fah tia kalem.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Kom ac pula mu kom kalkal meoa — ikwot ikme oana ke kom muta elucng ke kwesu in oak uh.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
Na kom ac fahk, “Oasr mwet puokyu, nga tia pula. Oasr mwet uniyu tuh nga tiana esam. Efu ku nga kofla in tukakek? Nga enenu sie pac mwe nim ah.”
