Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Mgbe gị na onye na-achị achị nọdụrụ irikọ nri, lezie ihe dị nʼihu gị anya,
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
tụkwasị mma nʼakpịrị gị, ma ọ bụrụ na ị bụ onye iri oke nri na-atọ ụtọ.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Achọsila nri ụtọ ya ike, nʼihi na nri ahụ bụ nri aghụghọ.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Adọgbula onwe gị nʼọrụ maka ịbụ ọgaranya, atụkwasịla obi na nghọta gị.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Nʼihi na akụ nwere ike ifu nʼotu ntabi anya dịka a ga-asị na ha nwere nku dịka nnụnụ ugo.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Erila nri onye aka ntagide na-enye gị. Nri ụtọ ya agụkwala gị agụ.
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
Nʼihi na ọ bụ ụdị mmadụ ahụ na-eche ọnụahịa ihe ọ na-emefuru gị. Ọ na-asị gị, “Rie ihe, ṅụọkwa ihe ọṅụṅụ,” ma obi ya adịghị nʼebe ị nọ.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Ị ga-agbọkwa nke ntakịrị ahụ i riri mgbe ahụ, okwu ọma ahụ niile i kwuru banyere ya ga-abụ ihe efu.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Atụfula ume gị ịgwa onye nzuzu okwu, nʼihi na ọ ga-eleda okwu i sitere nʼezi uche kwuo anya.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Anarala nwa na-enweghị nne na nna ala ya site nʼihigharị oke ala e gwunyere site nʼoge gara aga,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
nʼihi na onye mgbapụta ha dị ike; ya onwe ya ga-ekwuchitere ha ọnụ ha.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Tinye uche gị nʼịdọ aka na ntị; gekwaa ntị nụrụ okwu ihe ọmụma niile.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ahapụla ịdọ ụmụ gị aka na ntị. Ha agaghị anwụ nʼihi na ị tiri ha ihe.
Jiri mkpara tie ya ihe ma zọpụta ndụ ya site nʼọnwụ. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Nwa m, aga m aṅụrị ọṅụ nke ukwuu ma ọ bụrụ na ị ghọọ onye maara ihe.
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Mkpụrụobi m ga-aṅụrị ọṅụ mgbe egbugbere ọnụ gị abụọ kwuru ihe ziri ezi.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Ekwela ka obi gị kwosa ndị mmehie ekworo, kama nọgide nʼịnụ ọkụ nʼobi nʼịtụ egwu Onyenwe anyị mgbe niile,
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
nʼihi na i nwere ọtụtụ ihe ọma nʼihu gị. Olileanya dị ukwuu dịrị gị.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Nwa m, nwee uche, gbasookwa ụzọ Chineke.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Anọla nʼetiti ndị na-aṅụbiga mmanya oke, na ndị iri oke oriri na-atọ ụtọ,
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
nʼihi na ihe niile ga-akọ ha. Ọ bụkwa nkịrịnka akwa ka onye oke ụra na-eyi nʼahụ.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Ṅaa ntị nʼịdọ aka na ntị nna gị, akpọkwala ịdọ aka na ntị nne gị bụ agadi nwanyị asị.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Zụta eziokwu, erekwala ya, zụtakwa amamihe, ntụziaka, na nghọta.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Nna onye ezi omume ga-aṅụrị ọṅụ. Ọ bụkwa ihe oke ọṅụ inweta nwa maara ihe.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Ka nne na nna gị nwee obi ụtọ. Ka onye mụrụ gị ṅụrịa.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Nwa m, nye m obi gị ka ụzọ m niile nyekwa anya gị ọṅụ.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
Nʼihi na onye akwụna bụ olulu miri emi, nwanyị nwe di na-akwa iko bụ olulu mmiri dị warawara.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Dịka onye ohi ka ọ na-echere na-emekwa ka ndị na-ekwesighị ntụkwasị obi baa ụba nʼetiti ụmụ nwoke.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Onye ka obi ya jupụtara nʼahụhụ? Onye nọ na iru ụjụ? Olee onye nwere esemokwu? Onye nwere ọtụtụ ihe mkpesa? Onye nwere mmerụ ahụ nke na-abaghị uru? Onye nwere anya nke na-acha ọbara ọbara?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Ọ bụ ndị na-anọ ogologo oge na-aṅụ mmanya, onye na-aga ịchọpụta mmanya agwara agwa.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Elekwasịla mmanya anya mgbe ọ na-acha ọbara ọbara, mgbe ọ na-ezipụta ọdịdị ya nʼiko mgbe ọ na-asụgharị nke ọma nʼime iko.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Nʼikpeazụ, ọ na-ata dịka agwọ na-atụkwa dịka ajụala.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Anya gị abụọ ga-ahụ ihe ị na-amaghị isi ya na ọdụ ya, obi gị ga-atụlekwa ihe ndị na-agbagwoju anya.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Ị ga-adị ka onye na-edina nʼetiti oke osimiri, nke na-edinakwa nʼelu ụdọ nʼejide ụgbọ.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
Ị ga-asị, “Ha tiri m ihe, ma emerụghị m ahụ. Ha pịara m ihe, ma amaghị m. Olee mgbe m ga-eteta, ka m pụọ ga chọọ mmanya ọzọ?”
