< Притчи 23 >
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Lè ou chita sou tab ak yon ki gouvènè, konsidere byen sa ki devan ou.
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
Konsa, mete yon kouto sou gòj ou si ou se yon nonm ak gwo lanvi.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Pa dezire bon manje sa yo, paske se yon repa desepsyon.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Pa fatige kò ou pou jwenn richès; sispann reflechi sou sa.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Depi ou mete zye ou sou li, l ale. Paske, anverite, li gen zèl kon yon èg k ap vole vè syèl yo.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Pa manje pen a yon mesye ki chich, ni anvi bèl bagay li;
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
paske jan li panse nan tèt li a, se konsa li ye. Li di ou: “Manje e bwè!” Men kè li pa avè w.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Ou va vomi mòso ke ou te manje a e gaspiye tout bèl pawòl ou yo.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Pa pale nan zòrèy a moun sòt, paske l ap meprize sajès a pawòl ou yo.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Pa deplase ansyen bòn nan, ni antre nan chan òfelen yo,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
Paske Redanmtè yo a pwisan. Li va plede ka yo kont ou.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Aplike kè ou a disiplin ak zòrèy ou a pawòl ki pote konesans.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Pa ralanti disiplin sou yon timoun; malgre ou frape li ak yon baton, li p ap mouri.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol )
Ou va frape li ak baton pou delivre nanm li de sejou mò yo. (Sheol )
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Fis mwen an, si kè ou saj, pwòp kè m va kontan tou.
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Wi, jis anndan m va rejwi lè lèv ou pale sa ki dwat.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Pa kite kè ou fè lanvi pechè yo, men viv nan lakrent SENYÈ a tout tan.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Anverite, gen davni, e espwa ou p ap anile.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Koute, fis mwen an, vin saj pou dirije kè ou nan chemen an.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Pa bwè twòp diven, ni fè voras nan manje vyann;
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
paske sila ki bwè twòp la ak moun voras la va vin pòv; e dòmi nan zye a va fè l abiye ak vye twal chire.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Koute papa ou ki te fè ou a, e pa meprize manman ou lè l vin granmoun.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Achte verite e pa vann li! Ranmase sajès, enstriksyon ak bon konprann.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Papa a sila ki dwat la va rejwi anpil, e sila ki fè yon fis ki saj la va gen kè kontan nan li.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Kite papa ou ak manman ou fè kè kontan; kite fanm ki te fè ou a, rejwi.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Ban m kè ou, fis mwen an; kite zye ou fè kè kontan nan chemen mwen yo.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
Paske yon pwostitiye se yon fòs byen fon, e yon fanm adiltè se yon ti pwi etwat.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Anverite, li kache veye tankou vòlè, pou l ogmante enfidelite pami lòm.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Se kilès ki gen gwo pwoblèm? Se kilès ki gen tristès? Se kilès ki gen konfli? Se kilès kap plenyèn? Se kilès ki blese san rezon? Se kilès ki gen zye wouj?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Sila ki mize sou diven nan, sila ki ale goute diven mele an.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Pa gade diven an lè l wouj, lè l fè klè nan tas la, lè l desann byen dous.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Nan dènye moman an, li mòde tankou sèpan; li brile tankou bouch koulèv.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Zye ou va wè bagay ki dwòl, e panse ou va twouble anpil.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Ou va tankou yon moun ki kouche nan mitan lanmè, oswa tankou yon moun ki kouche sou ma batiman.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
“Yo te frape m, men mwen pa t santi anyen! Yo te bat mwen, men mwen pa t konnen sa! Lè m leve, m ap chache pou m kab bwè ankò.”