< Притчи 23 >
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Ne ènɔ kplɔ̃ ŋu be yeaɖu nu kple fia la, lé ŋku ɖe nu si wotsɔ ɖo akɔwò me la ŋu nyuie
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
eye tsɔ hɛ ɖo wò ve dzi ne ènye nutsuɖula.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Mègadzro eƒe nuɖuɖu kpeɖiwo o elabena nuɖuɖu ma nye beble.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Mègaku kutri vivivo, agbɔdzɔ ɖokuiwò be yeakpɔ hotsui o, dze nunya nàlé avu ɖokuiwò.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Kasia wò ŋku nabe yeato kesinɔnuwo dzi la, wo nu va yi xoxo elabena woato aʋala godoo eye woadzo adzo ayi ɖe dziƒo ʋĩi abe hɔ̃ ene.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Mègaɖu ŋutsu nuvela ƒe nuɖuɖu o, eye eƒe nuɖuɖu kpeɖiwo megadzro wò o,
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
elabena enye ame si le ga si wòagblẽ ɖe nua ɖaɖa ŋuti la ŋu bum. Egblɔ na wò be, “Ɖu nu, nàno nu” gake megblɔe tso eƒe dzi me o.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Àdzɔ nu sue si nèɖu la hã eye àtsɔ wò kafukafunya siwo nègblɔ la hã ada ahee.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Mègaƒo nu ɖe bometsila ƒe to me o, elabena ado vlo wò nunyanyawo.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Mègaɖe blemaliƒokpewo ɖa alo age ɖe tsyɔ̃eviwo ƒe agble me o
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
elabena ŋusẽtɔe nye wo ta ʋlila; eye awɔ avu kpli wò ɖe wo nu.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Tsɔ wò dzi ku ɖe nufiame ŋu eye wò towo natrɔ ɖe gɔmesese ŋu.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Mègagbe tohehe na ɖevi o, ne èƒoe kple ati la, mele kuku ge o.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol )
Tsɔ ameƒoti he to nɛ eye àɖe eƒe luʋɔ tso ku me. (Sheol )
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Vinye, ne wò dzi dze nunya la, ekema nye hã nye dzi akpɔ dzidzɔ
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
eye nye ememe ke atso aseye ne wò nuyiwo gblɔ nu si le dzɔdzɔe.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Mègana wò dzi naʋã ŋu nu vɔ̃ wɔlawo o, ke boŋ tsɔ dzo ɖe Yehowavɔvɔ̃ ŋu.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Vavã, mɔkpɔkpɔ le asiwò hena etsɔ si gbɔna eye wò mɔkpɔkpɔ mazu dzodzro o.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Vinye, ɖo tom ne nàdze nunya eye na wò dzi nanɔ mɔ dzɔdzɔetɔ dzi.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Mègade ha kple ame siwo nye waintsunolawo alo lã geɖe ɖulawo o.
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
Elabena ahatsunolawo kple nutsuɖulawo la, ahee wodana eye alɔ̃ tsu dɔdɔ nana wonɔa awu vuvuwo me.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Ɖo to fofowò, ame si dzi wò eye mègado vlo dawò ne eku nyagã o.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Ƒle nyateƒe la eye mègadzrae o; ƒle nunya, amehehe kple gɔmesese.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Ame dzɔdzɔe fofo atso aseye geɖe eye ame si si vi nyanu le la akpɔ dzidzɔ le eŋu.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Dawò kple fofowò nekpɔ dzidzɔ eye nyɔnu si dzi wò la netso aseye!
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Vinye, tsɔ wò dzi nam eye wò ŋkuwo nenɔ nye mɔwo ŋu
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
elabena gbolo la, ʋe globoe wònye eye srɔ̃nyɔnu ahasitɔ la, vudo xaxɛ wònye.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Ede xa ɖi abe adzodala ene eye wòdzia ŋutsu ahasitɔwo ƒe xexlẽme ɖe edzi.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Ame kae le hũu ɖem? Ame kae le veve sem? Ame kae le nu xam? Ame kae le eƒe nuteɖeamedziwo gblɔm? Ame kae xɔ abi yakatsyɔ? Ame ka ƒe ŋkue biã abe ʋu ene?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Ame siwo tsia wainze te la tɔe, ame siwo yina ɖaɖɔa wain si wotɔtɔ kpɔ la tɔe.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Mègaɖɔ wain kpɔ ne ebiã dzẽe, ne ele fu tsɔm le kplu me, ne eto vetome heɖiɖi ɖe dɔ me o!
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Le nuwuwu la, eɖua ame abe da ene eye wònyɔa aɖi abe ƒli ene.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Wò ŋkuwo akpɔ nu tutɔ manyatalenuwo eye wò susu anɔ nu baɖabaɖawo susum.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Ànɔ abe ame si mlɔ atsiaƒu gbana dzi alo ame si mlɔ abala dzi ene.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
Àgblɔ be, “Woxlã nu ɖem gake nyemexɔ abi o! Woƒom gake mevem o! Ɣe ka ɣi gɔ̃ manyɔ ne magadi ahayomemɔ?”