Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
When thou sittest to eat with a ruler, Thou considerest diligently that which [is] before thee,
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
And thou hast put a knife to thy throat, If thou [art] a man of appetite.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Have no desire to his dainties, seeing it [is] lying food.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Labour not to make wealth, From thine own understanding cease, Dost thou cause thine eyes to fly upon it? Then it is not.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
For wealth maketh to itself wings, As an eagle it flieth to the heavens.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Eat not the bread of an evil eye, And have no desire to his dainties,
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
For as he hath thought in his soul, so [is] he, 'Eat and drink,' saith he to thee, And his heart [is] not with thee.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Thy morsel thou hast eaten thou dost vomit up, And hast marred thy words that [are] sweet.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
In the ears of a fool speak not, For he treadeth on the wisdom of thy words.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Remove not a border of olden times, And into fields of the fatherless enter not,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
For their Redeemer [is] strong, He doth plead their cause with thee.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Bring in to instruction thy heart, And thine ear to sayings of knowledge.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Withhold not from a youth chastisement, When thou smitest him with a rod he dieth not.
Thou with a rod smitest him, And his soul from Sheol thou deliverest. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
My son, if thy heart hath been wise, My heart rejoiceth, even mine,
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
And my reins exult when thy lips speak uprightly.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Let not thy heart be envious at sinners, But — in the fear of Jehovah all the day.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
For, is there a posterity? Then thy hope is not cut off.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Hear thou, my son, and be wise, And make happy in the way thy heart,
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Be not thou among quaffers of wine, Among gluttonous ones of flesh,
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
For the quaffer and glutton become poor, And drowsiness clotheth with rags.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Hearken to thy father, who begat thee, And despise not thy mother when she hath become old.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Truth buy, and sell not, Wisdom, and instruction, and understanding,
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
The father of the righteous rejoiceth greatly, The begetter of the wise rejoiceth in him.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Rejoice doth thy father and thy mother, Yea, she that bare thee is joyful.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Give, my son, thy heart to me, And let thine eyes watch my ways.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For a harlot [is] a deep ditch, And a strange woman [is] a strait pit.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
She also, as catching prey, lieth in wait, And the treacherous among men she increaseth.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Who hath woe? who hath sorrow? Who hath contentions? who hath plaint? Who hath wounds without cause? Who hath redness of eyes?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Those tarrying by the wine, Those going in to search out mixed wine.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
See not wine when it showeth itself red, When it giveth in the cup its colour, It goeth up and down through the upright.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Its latter end — as a serpent it biteth, And as a basilisk it stingeth.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Thine eyes see strange women, And thy heart speaketh perverse things.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
And thou hast been as one lying down in the heart of the sea, And as one lying down on the top of a mast.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
'They smote me, I have not been sick, They beat me, I have not known. When I awake — I seek it yet again!'
