Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Whanne thou sittist, to ete with the prince, perseyue thou diligentli what thingis ben set bifore thi face,
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
and sette thou a withholding in thi throte. If netheles thou hast power on thi soule,
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
desire thou not of his metis, in whom is the breed of `a leesing.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Nyle thou trauele to be maad riche, but sette thou mesure to thi prudence.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Reise not thin iyen to richessis, whiche thou maist not haue; for tho schulen make to hem silf pennes, as of an egle, and tho schulen flee in to heuene.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Ete thou not with an enuyouse man, and desire thou not hise metis;
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
for at the licnesse of a fals dyuynour and of a coniectere, he gessith that, that he knowith not. He schal seie to thee, Ete thou and drinke; and his soule is not with thee.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Thou schalt brake out the metis, whiche thou hast ete; and thou schalt leese thi faire wordis.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Speke thou not in the eeris of vnwise men; for thei schulen dispise the teching of thi speche.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Touche thou not the termes of litle children; and entre thou not in to the feeld of fadirles and modirles children.
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
For the neiybore of hem is strong, and he schal deme her cause ayens thee.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Thin herte entre to techyng, and thin eeris `be redi to the wordis of kunnyng.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Nile thou withdrawe chastisyng fro a child; for thouy thou smyte hym with a yerde, he schal not die.
Thou schalt smyte hym with a yerde, and thou schalt delyuere his soule fro helle. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Mi sone, if thi soule is wijs, myn herte schal haue ioye with thee;
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
and my reynes schulen make ful out ioye, whanne thi lippis speken riytful thing.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Thin herte sue not synneris; but be thou in the drede of the Lord al dai.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
For thou schalt haue hope at the laste, and thin abidyng schal not be don awei.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Mi sone, here thou, and be thou wijs, and dresse thi soule in the weie.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Nyle thou be in the feestis of drinkeris, nether in the ofte etyngis of hem, that bryngen togidere fleischis to ete.
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
For men yyuynge tent to drinkis, and yyuyng mussels togidere, schulen be waastid, and napping schal be clothid with clothis.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Here thi fadir, that gendride thee; and dispise not thi modir, whanne sche is eld.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Bie thou treuthe, and nyle thou sille wisdom, and doctryn, and vndurstonding.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
The fadir of a iust man ioieth ful out with ioie; he that gendride a wijs man, schal be glad in hym.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Thi fadir and thi modir haue ioye, and he that gendride thee, make ful out ioye.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
My sone, yyue thin herte to me, and thin iyen kepe my weyes.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For an hoore is a deep diche, and an alien womman is a streit pit.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Sche settith aspie in the weie, as a theef; and sche schal sle hem, whiche sche schal se vnwar.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
To whom is wo? to whos fadir is wo? to whom ben chidingis? to whom ben dichis? to whom ben woundis with out cause? to whom is puttyng out of iyen?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Whether not to hem, that dwellen in wyn, and studien to drynke al of cuppis?
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Biholde thou not wyn, whanne it sparclith, whanne the colour therof schyneth in a ver.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
It entrith swetli, but at the laste it schal bite as an eddre doith, and as a cocatrice it schal schede abrood venyms.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Thin iyen schulen se straunge wymmen, and thi herte schal speke weiwerd thingis.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
And thou schalt be as a man slepinge in the myddis of the see, and as a gouernour aslepid, whanne the steere is lost.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
And thou schalt seie, Thei beeten me, but Y hadde not sorewe; thei drowen me, and Y feelide not; whanne schal Y wake out, and Y schal fynde wynes eft?
