Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
When thou sittest to eat with a ruler, Consider well what is before thee;
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
For thou wilt put a knife to thy throat, If thou art a man given to appetite!
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Long not for his dainties. For they are deceitful meat.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Toil not to become rich; Cease from this, thy wisdom.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Wilt thou let thine eyes fly toward them? They are gone! For riches truly make to themselves wings; They fly away like the eagle toward heaven.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Eat not the bread of him that hath an evil eye, And long not for his dainties;
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
For as he thinketh in his heart, so is he. “Eat and drink!” saith he to thee; But his heart is not with thee.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
The morsel, which thou hast eaten, thou shalt vomit up; And thou wilt have thrown away thy sweet words.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Speak not in the ears of a fool; For he will despise the wisdom of thy words.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Remove not the ancient landmark, And enter not into the fields of the fatherless!
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
For their avenger is mighty; He will maintain their cause against thee.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Apply thy heart to instruction, And thine ears to the words of knowledge.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Withhold not correction from a child; If thou beat him with the rod, he will not die.
Beat him thyself with the rod, And thou shalt rescue him from the underworld. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
My son, if thy heart be wise, My heart shall rejoice, even mine;
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Yea, my reins shall exult, When thy lips speak right things.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Let not thy heart envy sinners, But continue thou in the fear of the LORD all the day long;
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
For surely there shall be a reward, And thine expectation shall not be cut off.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Hear thou, my son, and be wise; And let thy heart go forward in the way!
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Be not thou among winebibbers, And riotous eaters of flesh;
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
For the drunkard and the glutton shall come to poverty, And drowsiness will clothe a man with rags.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Hearken to thy father, who begat thee, And despise not thy mother when she is old.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Buy the truth, and sell it not; Buy wisdom and instruction and understanding.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
The father of a righteous man shall greatly rejoice; Yea, he who begetteth a wise child shall have joy in him.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Let thy father and thy mother have joy; Yea, let her that bore thee rejoice!
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
My son, give me thy heart, And let thine eyes observe my ways!
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For a harlot is a deep ditch; Yea, a strange woman is a narrow pit.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Like a robber she lieth in wait, And increaseth the treacherous among men.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Who hath woe? Who hath sorrow? Who contentions? Who anxiety? Who wounds without cause? Who dimness of eyes?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
They that tarry long at the wine; They that go in to seek mixed wine.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Look not thou upon the wine when it is red, When it sparkleth in the cup, When it goeth down smoothly.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
At the last it biteth like a serpent, And stingeth like an adder.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Thine eyes will look upon strange women, And thy heart will utter perverse things.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Yea, thou shalt be as one that lieth down in the midst of the sea, And as one that lieth down upon the top of a mast.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
They have stricken me [[shalt thou say]], —I suffered no pain! They have beaten me, —I felt it not! When shall I awake? I will seek it yet again.
