< Притчи 23 >
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
When you sit to eat with a ruler, Diligently consider that which [is] before you,
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
And you have put a knife to your throat, If you [are] a man of appetite.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Have no desire to his delicacies, seeing it [is] lying food.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Do not labor to make wealth, Cease from your own understanding, Do you cause your eyes to fly on it? Then it is not.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
For wealth makes wings to itself, It flies to the heavens as an eagle.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Do not eat the bread of an evil eye, And have no desire to his delicacies,
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
For as he has thought in his soul, so he [is]. “Eat and drink,” he says to you, And his heart [is] not with you.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
You vomit up your morsel you have eaten, And have marred your words that [are] sweet.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Do not speak in the ears of a fool, For he treads on the wisdom of your words.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Do not remove a border of ancient times, And do not enter into fields of the fatherless,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
For their Redeemer [is] strong, He pleads their cause with you.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Bring your heart to instruction, And your ear to sayings of knowledge.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Do not withhold discipline from a youth, When you strike him with a rod he does not die.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol )
You strike him with a rod, And you deliver his soul from Sheol. (Sheol )
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
My son, if your heart has been wise, My heart rejoices, even mine,
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
And my reins exult when your lips speak uprightly.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Do not let your heart be envious at sinners, But—in the fear of YHWH all the day.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
For is there a posterity? Then your hope is not cut off.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Hear, my son, and be wise, And make your heart blessed in the way,
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Do not become drunk with wine, Among gluttonous ones of flesh,
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
For the drunkard and glutton become poor, And drowsiness clothes with rags.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Listen to your father, who begot you, And do not despise your mother when she has become old.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Buy truth, and do not sell, Wisdom, and instruction, and understanding,
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
The father of the righteous rejoices greatly, The begetter of the wise rejoices in him.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Your father and your mother rejoice, Indeed, she bearing you is joyful.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Give, my son, your heart to me, And let your eyes watch my ways.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For a harlot [is] a deep ditch, And a strange woman [is] a narrow pit.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
She also, as catching prey, lies in wait, And she increases the treacherous among men.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Who has woe? Who has sorrow? Who has contentions? Who has complaint? Who has wounds without cause? Who has redness of eyes?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Those lingering by the wine, Those going in to search out mixed wine.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Do not see wine when it shows itself red, When it gives its color in the cup, It goes up and down through the upright.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Its latter end—it bites as a serpent, And it stings as a viper.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Your eyes see strange women, And your heart speaks perverse things.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
And you have been as one lying down in the heart of the sea, And as one lying down on the top of a mast.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
“They struck me, I have not been sick, They beat me, I have not known. When I awake—I seek it yet again!”