Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
When thou shalt sit to eat with a prince, consider diligently what is set before thy face.
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
And put a knife to thy throat, if it be so that thou have thy soul in thy own power.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Be not desirous of his meats, in which is the bread of deceit.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Labour not to be rich: but set bounds to thy prudence.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Lift not up thy eyes to riches which thou canst not have: because they shall make themselves wings like those of an eagle, and shall fly towards heaven.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Eat not with an envious man, and desire not his meats:
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
Because like a soothsayer, and diviner, he thinketh that which he knoweth not. Eat and drink, will he say to thee: and his mind is not with thee.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
The meats which thou hadst eaten, thou shalt vomit up: and shalt loose thy beautiful words.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Speak not in the ears of fools: because they will despise the instruction of thy speech.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Touch not the bounds of little ones: and enter not into the field of the fatherless:
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
For their near kinsman is strong: and he will judge their cause against thee.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Let thy heart apply itself to instruction: and thy ears to words of knowledge.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Withhold not correction from a child: for if thou strike him with the rod, he shall not die.
Thou shalt beat him with the rod, and deliver his soul from hell. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
My son, if thy mind be wise, my heart shall rejoice with thee:
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
And my reins shall rejoice, when thy lips shall speak what is right.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Let not thy heart envy sinners: but be thou in the fear of the Lord all the day long:
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Because thou shalt have hope in the latter end, and thy expectation shall not be taken away.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Hear thou, my son, and be wise: and guide thy mind in the way.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Be not in the feasts of great drinkers, nor in their revellings, who contribute flesh to eat:
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
Because they that give themselves to drinking, and that club together shall be consumed; and drowsiness shall be clothed with rags.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Hearken to thy father, that beget thee: and despise not thy mother when she is old.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Buy truth, and do not sell wisdom, and instruction, and understanding.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
The father of the just rejoiceth greatly: he that hath begotten a wise son, shall have joy in him.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Let thy father, and thy mother be joyful, and let her rejoice that bore thee.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
My son, give me thy heart: and let thy eyes keep my ways.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For a harlot is a deep ditch: and a strange woman is a narrow pit.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
She lieth in wait in the way as a robber, and him whom she shall see unwary, she will kill.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Who hath woe? whose father hath woe? who hath contentions? who falls into pits? who hath wounds without cause? who hath redness of eyes?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Surely they that pass their time in wine, and study to drink of their cups.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Look not upon the wine when it is yellow, when the colour thereof shineth in the glass: it goeth in pleasantly,
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
But in the end, it will bite like a snake, and will spread abroad poison like a basilisk.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Thy eyes shall behold strange women, and thy heart shall utter perverse things.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
And thou shalt be as one sleeping in the midst of the sea, and as a pilot fast asleep, when the stern is lost.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
And thou shalt say: They have beaten me, but I was not sensible of pain: they drew me, and I felt not: when shall I awake, and find wine again?
