< Притчи 23 >
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
When thou sit to eat with a ruler, consider diligently him who is before thee,
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
and put a knife to thy throat if thou be a man given to appetite.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Be not desirous of his dainties, since they are deceitful food.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Weary not thyself to be rich. Out of thine own wisdom, cease.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
Will thou set thine eyes upon that which is not? For it certainly makes itself wings, like an eagle that flies toward heaven.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Eat thou not the bread of an evil eye, nor desire thou his dainties.
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
For as he thinks within himself, so is he. Eat and drink, he says to thee, but his heart is not with thee.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
The morsel which thou have eaten thou shall vomit up, and lose thy sweet words.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Speak not in the hearing of a fool, for he will despise the wisdom of thy words.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Remove not the ancient landmark. And enter not into the fields of the fatherless,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
for their Redeemer is strong. He will plead their cause against thee.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Apply thy heart to instruction, and thine ears to the words of knowledge.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Withhold not correction from the child, for if thou beat him with the rod, he will not die.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol )
Thou shall beat him with the rod, and shall deliver his soul from Sheol. (Sheol )
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
My son, if thy heart be wise, my heart will be glad, even mine.
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Yea, my heart will rejoice when thy lips speak right things.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Let not thy heart envy sinners, but be thou in the fear of Jehovah all the day long.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
For surely there is a reward, and thy hope shall not be cut off.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Hear thou, my son, and be wise, and guide thy heart in the way.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Be not among winebibbers, among gluttonous eaters of flesh.
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
For the drunkard and the glutton shall come to poverty, and drowsiness will clothe a man with rags.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Hearken to thy father who begot thee, and despise not thy mother when she is old.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Buy the truth, and do not sell it, yea, wisdom, and instruction, and understanding.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
The father of a righteous man will greatly rejoice, and he who begets a wise son will have joy of him.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Let thy father and thy mother be glad, and let her who bore thee rejoice.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
My son, give me thy heart, and let thine eyes delight in my ways.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
For a harlot is a deep ditch, and an interloping woman is a narrow pit.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Yea, she lies in wait as a robber, and increases the treacherous among men.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Who has woe? Who has sorrow? Who has contentions? Who has complaining? Who has wounds without cause? Who has redness of eyes?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Those who tarry long at the wine. Those who go to seek out mixed wine.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Look not thou upon the wine when it is red, when it sparkles in the cup, when it goes down smoothly.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
At the end it bites like a serpent, and stings like an adder.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Thine eyes shall behold strange things, and thy heart shall utter perverse things.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Yea, thou shall be as he who lies down in the midst of the sea, or as he who lies upon the top of a mast.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
They have stricken me, thou shall say, and I was not hurt. They have beaten me, and I did not feel it. When shall I awake? I will seek it yet again.