Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Když sedneš k jídlu se pánem, pilně šetř, co jest před tebou.
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
Jinak vrazil bys nůž do hrdla svého, byl-li bys lakotný.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Nežádej lahůdek jeho, nebo jsou pokrm oklamavatelný.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Neusiluj, abys zbohatl; od opatrnosti své přestaň.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
K bohatství-liž bys obrátil oči své? Poněvadž v náhle mizí; nebo sobě zdělalo křídla podobná orličím, a zaletuje k nebi.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Nejez chleba člověka závistivého, a nežádej lahůdek jeho.
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
Nebo jak on sobě tebe váží v mysli své, tak ty pokrmu toho. Díť: Jez a pí, ale srdce jeho není s tebou.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Skyvu svou, kterouž jsi snědl, vyvrátíš, a zmaříš slova svá utěšená.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Před bláznem nemluv, nebo pohrdne opatrností řečí tvých.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Nepřenášej mezníku starodávního, a na pole sirotků nevcházej.
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
Silnýť jest zajisté ochránce jejich; onť povede při jejich proti tobě.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Zaveď k učení mysl svou, a uši své k řečem umění.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Neodjímej od mladého kázně; nebo umrskáš-li jej metlou, neumřeť.
Ty metlou jej mrskávej, a tak duši jeho z pekla vytrhneš. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Synu můj, bude-li moudré srdce tvé, veseliti se bude srdce mé všelijak ve mně;
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
A plésati budou ledví má, když mluviti budou rtové tvoji pravé věci.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Nechť nezávidí srdce tvé hříšníku, ale raději choď v bázni Hospodinově celý den.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Nebo poněvadž jest odplata, naděje tvá nebude podťata.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Slyš ty, synu můj, a buď moudrý, a naprav na cestu srdce své.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Nebývej mezi pijány vína, ani mezi žráči masa.
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
Nebo opilec a žráč zchudne, a ospánlivost v hadry obláčí.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Poslouchej otce svého, kterýž tě zplodil, aniž pohrdej matkou svou, když se zstará.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Pravdy nabuď, a neprodávej jí, též moudrosti, umění a rozumnosti.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Náramně bývá potěšen otec spravedlivého, a ten, kdož zplodil moudrého, veselí se z něho.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Nechať se tedy veselí otec tvůj a matka tvá, a ať pléše rodička tvá.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Dej mi, synu můj, srdce své, a oči tvé cest mých ať ostříhají.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
Nebo nevěstka jest jáma hluboká, a studnice těsná žena cizí.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Onať také jako loupežník úklady činí, a zoufalce na světě rozmnožuje.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Komu běda? komu ouvech? komu svady? komu křik? komu rány darmo? komu červenost očí?
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Těm, kteříž se zdržují na víně; těm, kteříž chodí, aby vyhledali strojené víno.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Nehleď na víno rdící se, že vydává v koflíku záři svou, a přímo vyskakuje.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
Naposledy jako had uštípne, a jako štír ušťkne.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Oči tvé hleděti budou na cizí, a srdce tvé mluviti bude převrácené věci,
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
A budeš jako ten, kterýž spí u prostřed moře, a jako ten, kterýž spí na vrchu sloupu bárky.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
Díš: Zbili mne, a nestonal jsem, tloukli mne, a nečil jsem; když procítím, dám se zase v to.
