Притчи 23
1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
Aka taemrhai taengah buh ang ham na ngol vaengah, na mikhmuh kah aka om te tah, na yakming rhoe na yakming ham om.
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
Hinglu neh na boei atah na olrhong ni tumca neh na nuen.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
Laithae buh la a om dongah amih kah antui te ngaidam boeh.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
Boei ham khaw kohnue boeh, na yakmingnah nen khaw toeng dae.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
A taengah na mik na hoih la na hoih nama? Tedae om hae mahpawh. A phae cawn, cawn vetih, atha bangla vaan ah a ding lamni a ding eh.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
Moeithae kah buh te caak pah boeh. Anih kah antui te khaw ngaidam rhoela ngaidam boeh.
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
A hinglu neh aka nainong bangla amah loh nang taengah, “Ca van, o van,” a ti tangloeng. Tedae, a lungbuei tah nang taengah a khueh moenih.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
Namah kah kamat ca na caak te na lok hae vetih, na ol ding ni na poeih rhung eh.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
Hlang ang hna ah thui pah boeh. Na olthui dongkah lungmingnah te a hnoelrhoeng hae ni.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
Khosuen kah rhi te rhawt boeh, cadah kah khohmuen te khaw cuk thil boeh.
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
Amah, amih aka tlan tah tlungluen tih, amih kah tuituknah te nang taengah ni han suk eh.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
Thuituennah he na lungbuei ah, mingnah ol he na hna ah dueh lah.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Thuituennah dongah camoe te hloh boeh. Cungcik neh anih na boh akhaw duek aih mahpawh.
Nang loh caitueng neh na taam cakhaw, a hinglu ni saelkhui lamkah na huul pah. (Sheol h7585)
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
Ka ca, na lungbuei ni a cueih atah, kai khaw ka lungbuei a kohoe van ni.
16 Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
Ka kuel pataeng sundaep ngawn ni ta, na hmuilai loh vanat la a thui vaengah te.
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
Hlangtholh rhoek taengah na lungbuei te thatlai boel saeh. Tedae BOEIPA mah hnin takuem ah hinyahnah.
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Khohmai he a om pueng oeh dongah na ngaiuepnah khaw muei mahpawh.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
Ka ca nang loh hnatun lamtah cueih lah. Te vaengah na lungbuei kah a longpuei khaw uem van saeh.
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
Amih yumii taengah, maehkai taengah om boeh.
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
Yumii neh carhut long tah khodaeng a pang vetih, ihdut long khaw hnipen ni a bai eh.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
Nang aka cun na pa ol te hnatun lamtah, na nu khaw a patong vaengah hnoelrhoeng boeh.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
Oltak he vawtthaih lamtah cueihnah, thuituennah, yakmingnah khaw yoi boeh.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
Omngaih coeng, omngaih coeng, hlang dueng aka cun a napa tah omngaih rhoela omngaih coeng. Hlang cueih aka cun khaw a soah a kohoe coeng.
25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
Na nu neh na pa te a kohoe saeh lamtah nang aka cun khaw omngaih saeh.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
Ka ca na lungbuei te kamah taengla m'pae. Na mik loh ka longpuei he a ngaingaih la khueinah saeh.
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
Pumyoi he vaam a dung, kholong nu khaw tangrhom caek la om.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
Anih khaw dingca bangla rhongngol tih, hlang rhoek taengah hnukpoh la a thap pah.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
Anunae, unim ca te, ngaisahueng la unim ca te, unimca olpungkacan neh hohmuhnah, kohuetnah aka khueh te unim ca? Lungli lungla la tloh aka yook te unim, a mik aka lingduk te unim.
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
Misurtui dongah aka bol, yu hoem hamla aka pong dae ni te.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
Misurtui te sungsa dongah a thimyum la a lang vaengah, a mikhmuh boengloeng khuiah vanat la a caeh vaengah khaw so boeh.
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
A hmailong ah rhul kah a tuk bangla, rhulthae kah a phuh bangla om ni.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
Na mik loh a lang la a hmuh vetih, na lungbuei long khaw calaak ol ni a thui eh.
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
Tuitun tuilung kah aka yalh bangla, cungkui soi ah aka yalh bangla na om ni.
35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
Kai he n'taam uh dae a tloh moenih, kai n'thoek uh dae ka yaak moenih. Me vaengah nim ka haenghang vetih a tloe neh ka khoep ham ka hmuh ve,” na ti hae ni.
