Притчи 22
1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
Ліпше добре ім'я́ за багатство велике, і ліпша милість за срі́бло та золото.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
Багатий та вбогий стрічаються, — Господь їх обох створив.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
Мудрий бачить лихе — і ховається, а безумні йдуть і кара́ються.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
Заплата покори і стра́ху Господнього, — це багатство, і слава, й життя.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
Терни́на й пастки́ на дорозі лукавого, а хто стереже́ свою душу, віді́йде далеко від них.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
Привчай юнака́ до дороги його, і він, як поста́ріється, не усту́питься з неї.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
Багатий панує над бідними, а боржни́к — раб позича́льника.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
Хто сіє кри́вду, той жа́тиме лихо, а бич гніву його покінчи́ться.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
Хто доброго ока, той поблагосло́влений буде, бо дає він убогому з хліба свого́.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
Глумли́вого вижени, — й вийде з ним сварка, і суперечка та га́ньба припи́няться.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
Хто чистість серця кохає, той має хороше на устах, і другом йому буде цар.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
Очі Господа оберігають знання́, а лукаві слова́ Він відкине.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
Лінивий говорить: „На вулиці лев, — серед майда́ну я буду забитий!“
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
Уста коха́нки — яма глибока: на ко́го Господь має гнів, той впадає туди.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
До юнако́вого серця глупо́та прив'язана, та різка карта́ння відда́лить від нього її.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
Хто тисне убогого, щоб собі́ збагати́тись, і хто багаче́ві дає, — той певно збідніє.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
Нахили своє вухо, і послухай слів мудрих, і серце зверни до мого знання́,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
бо гарне воно, коли будеш ти їх у своєму нутрі́ стерегти́, — хай стануть на устах твоїх вони ра́зом!
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
Щоб надія твоя була в Го́споді, я й сьогодні навчаю тебе.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
Хіба ж не писав тобі три́чі з порадами та із знання́м,
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
щоб тобі завідо́мити правду, правдиві слова́, щоб ти істину міг відпові́сти тому, хто тебе запитає.
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
Не грабу́й незамо́жнього, бо він незамо́жній, і не тисни убогого в брамі,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
бо Господь за їхню справу суди́тиметься, і грабіжникам їхнім ограбує Він душу.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
Не дружись із чоловіком гнівли́вим, і не ходи із люди́ною лютою,
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
щоб доріг її ти не навчи́вся, і тене́та не взяв для своєї душі.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
Не будь серед тих, хто пору́ку дає́, серед тих, хто пору́чується за борги́:
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
коли ти не матимеш чим заплатити, — нащо ві́зьмуть з-під тебе посте́лю твою?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
Не пересува́й віково́ї границі, яку встановили батьки́ твої.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
Ти бачив люди́ну, мото́рну в занятті своїм? Вона перед царя́ми спокійно стоятиме, та не всто́їть вона перед про́стими.
